Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Пастор Пламит, моля ви!
Едва след няколко неуспешни опита да го прекъсне той спря да говори и я погледна смутен. Тя стисна устни, тъй като не искаше да го обиди, а да му изясни мнението си по този въпрос.
— Нямам нищо общо с това и не ме интересува дали предприятията „Минтън“ ще получат или не разрешително за хазарт. Факт е, че те вече са одобрени от комисията по надбягвания. Остават само формалностите.
— Но семейство Минтън са заподозрени в убийство!
Подбирайки внимателно думите си и изпускайки преките обръщения към семейство Минтън, тя каза:
— Ако се намерят достатъчно доказателства или вероятна причина, делото може да бъде разгледано от съдебните заседатели. От тях ще зависи дали ще ги подведат под отговорност. При всички случаи заподозреният се счита за невинен, докато не се докаже вината му. Така е според конституцията.
Тя вдигна ръка и не му позволи да я прекъсне.
— Моля, разрешете ми да завърша. Каквото и да се случи с бъдещия хиподрум, след като завърша разследването си, отговорност за това ще носи комисията по надбягвания. Аз няма да имам нищо общо с крайното й решение, нито пък с разрешителното за хазарт. Всъщност, случайно съвпадение е, че семейство Минтън са лично ангажирани едновременно е издаването на двете разрешителни. Аз поднових делото за убийство на майка ми, защото като следовател не бях доволна от неговото разрешаване и мислех, че е необходимо по-задълбочено разследване. Не изпитвам лична злоба срещу този град, нито към определени хора.
Пламит гореше от нетърпение да говори и тя му позволи.
— Не искате да има хазарт в Пърсел, нали? Не сте ли против хитрините на дявола, който изтръгва храната от устата на децата, разрушава бракове и води по-слабите по пътищата към ада?
— Моите възгледи за залаганията или за каквото и да било друго от този род не ви интересуват, настоя Пламит.
Алекс се изправи. Беше уморена, а той не бе с всичкия си. Отделила му беше повече време, отколкото заслужаваше.
— Сега трябва да ви помоля да си тръгвате.
Пасторът не беше образован и красноречив духовник и не познаваше добре библията. Просто имаше твърди аргументи за своята теза. Но Алекс нямаше нищо общо с това, дали хазартът щеше да навлезе в Пърсел или не.
— Ние няма да се откажем — каза Пламит, следвайки я до вратата. — Склонни сме да направим всякаква саможертва, за да видим Божията воля изпълнена.
— Божията воля ли? Ако тя е да бъде отказано разрешително за хазарт на предприятията „Минтън“, то тогава нищо не би могло да помогне или попречи, така ли е?
Той не можеше да бъде уловен в капан с логика.
— Бог ни използва за своето дело. Той използва и вас, въпреки че вие все още не го знаете — в очите му тлееше фанатичен пламък. — Вие сте отговорът на нашите молитви. О, да, госпожице Гейдър, отговорът на нашите молитви. Обадете ни се. Вие сте миропомазана и ние сме ваши покорни слуги.
— Ще го имам предвид. Довиждане.
Теологията на пастор Пламит беше изкривена. Той я накара да потръпне от страх. Едва успя да затвори вратата след него и телефонът иззвъня.
Глава XIX
— Какво ще кажете да вечеряме заедно и след това да потанцуваме? — попита Джуниър без предисловие.
— Звучи като вълшебна приказка.
— Само кажете да.
— Каните ме на вечеря, а след това на танци, така ли?
— Всеки месец има празненство в местния клуб „Хорс енд Гън“. Моля ви, съгласете се да дойдете с мен, иначе ще бъде ужасно отегчително!
Алекс се засмя.
— Джуниър, съмнявам се дали някога скучаете, особено когато наоколо има жени. Всички ли си падат по вас?
— Почти без изключение. Ако дойдете с мен тази вечер, ще бъде много хубаво.
— Тази вечер?
— Разбира се. Не ви ли казах? Съжалявам, че не можах да ви го кажа по-рано.
— Сериозно ли говорите?
— Бих ли се шегувал с нещо толкова важно като месечните празненства в клуба?
— Разбира се, че не. Простете моята несериозност.
— Ще ви простя всичко, ако дойдете.
— Наистина не мога. Изморена съм. Снощи…
— Да, чух. Боже мой, трябва да е било ужасно да намерите Пейсти Хикъм в такова състояние. Искам да ви помогна да се разсеете.
— Оценявам загрижеността ви, но не мога да дойда.
— Отказвам да приема отрицателен отговор.
Докато говореше в слушалката, закрепена между рамото и главата й, тя се мъчеше да си съблече роклята, и сега стоеше по бикини и чорапогащник.
Направи опит да облече халата си. Икономката винаги изключваше радиатора, след като почистеше офиса, и Алекс всяка вечер се прибираше премръзнала от студ.