Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
Типтън зяпна.
— Наричате това дребна джунджурийка? Трябва да е струвала поне десет бона.
— Десет бона? — в игривия смях на Почитаемия Галахад звучеше искрено веселие. — Скъпи ми синко! Не ми казвай, че си помислил дрънкулката за истинска? Като че ли коректен мъж като Фреди с такова добросъвестно чувство за морал ще вземе да дава огърлици за десет хиляди долара на момиче, което тъкмо се е сгодило за приятеля му? Има неща, които просто не се правят. Мисис Трийпуд е купила колието от някаква сергия. Нали така казваше, Фреди?
— Съвсем вярно, чичо Гали.
Челото на Типтън се покри с бръчки.
— Купила го от сергия?
— Точно така.
— Ей така, на шега?
— Именно. Женски каприз. Чувал ли си историята за оня тип, чиято жена имала слабост към пищовите. Та вървял си той един ден по улицата…
Типтън обаче не го интересуваха типове с не-знам-си какви съпруги, нито съпругите им с не-знам-си какви слабости. Той размишляваше върху този нов ъгъл на виждане и намираше обяснението за правдоподобно. Познаваше и други свои богати съотечественички, които обичаха да купуват странни неща. Дорис Джимпсън веднъж купи дванадесет разноцветни балона и в колата ги пукнаха всичките с цигара. Мрачното му лице започна да се разведрява и чертите му се отпуснаха. За беда Вероника избра точно този момент, за да се намеси. Винаги е можело да се разчита на нея, че ще каже това, което не трябва и тя не изневери на себе си.
— Ще я нося на Бала на графството, Тип-пий.
Миг по-рано имаше всички изгледи Типтън Плимсол да се превърне отново в онзи безгрижен веселяк, който беше влязъл в стаята с радостния възглас: „Ехо, привет!“. В погледа му не се четеше точно братска любов към Фреди, но го нямаше и онова ужасно подозрение и гневно възмущение. Би могло да се каже, че пещерният човек у Типтън Плимсол се канеше да пусне кепенците и да се оттегли. Но при последните думи на Вероника челото му потъмня отново и един горд пламък се изстреля от очилата му с рогови рамки. Вероника беше наранила достойнството му.
— Така ли? — попита той страховито. — Ще я носиш на Бала на графството, а? Мислиш си, че ще позволя бъдещата ми жена да носи дрънкулка от сергия на който и да е дяволски бал? Да сме наясно, няма да я бъде. Аз съм човекът, който ще ти купи всичко необходимо за бала. Аз! — отсече Типтън, като с лявата ръка биеше гърдите си, а с дясната изтръгна огърлицата от пръстите на Вероника.
— Хей! — огледа се той.
Очите му зашариха, докато стигнат до Прудънс. Уморена от спора, чиято врява и шумотевица й бяха попречили да си мисли за езера, тя се беше упътила към вратата.
— Тръгваш ли си?
— Отивам си в стаята.
Типтън я спря с властен жест.
— Стой малко. Вчера казваше, че ти трябва нещо за оная разпродажба. Вземи това.
— Дадено — каза Прудънс равнодушно. — Благодаря.
И тя излезе, оставяйки след себе си напрегната тишина.
III
Стаята на Прудънс беше в задната част на Замъка, в съседство с тази на Типтън Плимсол. Балконът й гледаше към поляни и дървета, а след няколко минути същото правеше вече и самата Прудънс. Защото след като напусна гостната, тя се прибра в спалнята си, облегна се на парапета на балкона и зарея взор над ширналите се гори. Нараненият й дух търсеше успокоение в горския покой. С други думи, тя оглеждаше гъсталаците със същата цел, която в оня паметен ден бе отвела Типтън да гледа патиците на Сърпънтайн. Но когато един дух е толкова наранен колкото нейния, зяпането по пейзажи не върши кой знае каква работа. Затова след малко тя се върна в стаята си с тежка въздишка, която изведнъж премина в остър писък. Беше видяла човешка фигура във фотьойла си и това я накара да подскочи.
— Здравей, скъпа — каза нежно чичо й Галахад. — Видях те на балкона, но не исках да те безпокоя. Изглеждаше дълбоко замислена. Да не ме помисли за крадец?
— Взех те за Фреди.
— Приличам ли ти на Фреди? — засегна се Гали.
— Помислих си, че Фреди е дошъл да си вземе огърлицата.
Лицето на Гали придоби сериозен вид, докато наместваше монокъла си и го фокусираше върху нея.
— И слава богу, че не беше той, като се има предвид, че си оставила бижуто на тоалетната си масичка достъпно за всяка вражеска ръка. Можеше да оплескаш работата. Но всичко е наред. Прибрах го в джоба си. Не разбираш ли, скъпо дете, какво означава за теб притежанието на тази огърлица?
Прудънс направи уморен жест като християнски мъченик, на когото му е дошло до гуша от лъвове.
— Не означава нищо. На тоя свят няма вещ, която да струва и пукнат грош, ако не мога да имам Бил.
Гали стана и я погали по главата. С други думи, трябваше да стане от креслото, което беше особено удобно, но той го стори. Човек с голямо сърце колкото неговото винаги е готов да понесе несгодите, когато се стигне до спокойствието на любимата племенница. В същото време той я изгледа с чистосърдечна почуда. Мислеше я за по-схватлива.