Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Като друга причина се изтъкваше фактът, че когато в средата на петдесетте най-сетне овладели полетите със скакалците, те били взети на тайно въоръжение от Стратегическото командване на ВВС. Всички скакалци били оборудвани с външни бомбохранилища за ядрено оръжие, които да бъдат използвани в случай на заплаха от световен военен конфликт. Разчитали на тях заради скоростта, маневреността, невъзможността да бъдат засечени от радари и им възлагали функцията да нанесат последен удар дълбоко в сърцето на противника, ако нещата тръгнат на зле.
Още една причина била всеобщата мания на тема секретност, която все повече се задълбочавала с развихрянето на студената война. Ами ако руснаците, които вече доказали, че са в състояние да създадат собствена атомна бомба с помощта на откраднатите от американските учени планове, съумеят да разгадаят тайната на двигателите на кораба-майка и да построят подобни? Тези опасения естествено се засилили, след като съветските учени първи изстреляли изкуствен спътник на Земята, с което нанесли сериозен удар върху самочувствието на американците.
Нещо, което не се споменаваше в доклада, но бе известно на Дънкан, беше съществуването на операция „Кламер“ и връзката й с „Меджик-12“. Макар да се смяташе, че официалното начало на операция „Кламер“ е в самия край на войната, Дънкан имаше подозрението, че това всъщност е станало няколко години по-рано — когато фон Сеект е бил прехвърлен от Англия в Щатите.
Кламер — доста странно название за секретна операция. Войната в Европа била към своя край, а правителството на Съединените щати вече гледало напред. Истинска съкровищница от скъпоценни мозъци очаквала сред пепелищата от Третия райх някой да пожъне плодовете на многогодишния им труд. Това, че по-голямата част от тях били нацисти, нямало никакво значение за хората от операция „Кламер“.
Когато Дънкан за първи път се запозна с материалите по този случай, тя остана потресена от досадните противоречия на ситуацията. „Целта оправдава средствата“ е бил девизът на тези, които бяха издирили учените и ги бяха прехвърлили нелегално в Щатите, докато в същото време техни колеги били изправяни пред съда и осъждани, именно защото са се подчинявали на подобен девиз. В немалко случаи агентите на разузнаването буквално отвличали нацистките учени от затворите, за да не попаднат в трибуналите за военнопрестъпници. И всичко това — в името на националната сигурност и въпреки изричната заповед на президента Труман, забраняваща прехвърляне на нацисти на територията на Щатите.
Така освен фон Сеект, скоро хората от операция „Кламер“ открили още неколцина нацисти и ги докарали да работят върху скакалците и кораба-майка. В Америка скоро пристигнали и други германски учени, които били взети на работа в НАСА. Но докато техните имена не останали задълго скрити от обществеността, имената на фон Сеект и колегите му били забулени в тайна. Когато най-сетне журналистите надушили за операция „Кламер“, правителството заявило, че проектът е закрит през 1947 г.
Едно от нещата, които я безпокояха най-много, съвсем не бяха разработките, свързани с кораба-майка и останалите летящи дискове. Не й даваше мира мисълта за онова, което генерал Гулик криеше от нея. Беше убедена, че не й казват цялата истина и че това, което засега й спестяват, е свързано с конкретни аспекти на програмата „Меджик-12“, които не са й известни.
Сенаторът, който я снабди с информацията за операция „Кламер“, беше притиснат от няколко могъщи еврейски организации, настояващи данните да бъдат публикувани и виновните — изправени пред съда. Дънкан се безпокоеше за миналото, но повече се опасяваше за бъдещето.
Докато германските физици бяха прибрани от „Меджик-12“, а ракетните специалисти — от НАСА, следите на най-голямата група, издирена и прехвърлена в Щатите по линия на операция „Кламер“ — тази на биолозите, химиците и медиците — все още оставаха скрити. Всички знаеха за такива германски постижения от края на войната като ракетите Фау-2 и първите реактивни самолети, но дори малкото, което бе известно за биологическите и химическите оръжия на нацистите, всяваше ужас.
Разполагайки с неограничен човешки материал за експериментиране, нацистките учени бяха стигнали далеч отвъд най-страшните опасения на съюзниците. По време на войната американците произвеждаха и складираха иприт като основно средство за химическа война, ала нацистите разполагаха с три далеч по-смъртоносно поразяващи агенти — табун, зоман и зарин. Последният бе приет на въоръжение в американската армия веднага след края на войната.