Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Дънкан потърка уморено слепоочията си, върна се при леглото и се изтегна отгоре. Все се надяваше, че утре сутринта хората от Зона 51 ще отговорят на всички тревожещи я въпроси далеч по-искрено, отколкото досега.
Кубът, Зона 51
Майор Куин забеляза сигнала за тревога, премигващ равномерно в горния десен ъгъл на компютърния екран. Приключи набързо заповедта, която пишеше, изпрати я и побърза да провери сигнала.
След като Кубът имаше достъп до всички върхови постижения на техниката, с които разполагаха правителствените организации, включително кодиращите и декодиращите устройства — дешифрирането на съобщението, което Дънкан бе изпратила до шефа на канцеларията в Белия дом, бе отнело само шест секунди. Куин плъзна поглед по текста. Той свърза мигновено името „Търкот“ с човека, който бе ранен при последната мисия на „Найтскейп“ в Небраска. Още едно усложнение, което не можеше да си обясни. Но това е в юрисдикцията на Гулик.
Той направи разпечатка и забърза към кабинета на генерала. Никой не отговори на почукването му, а на малкия монитор до дръжката бе оставено съобщението „Не ме безпокойте“. Той постоя още малко в нерешителност, сетне се върна в канцеларията и пъхна листа в папката с материали, предназначени за генерал Гулик.
17.
Феникс, Аризона
Време до излитането — 101 часа
— Казах ви моите причини да бъда тук и да ви помагам. Сега мога ли да чуя вашите? — попита Кели.
Бяха намерили убежище в апартамента на Джони Симънс. Търкот не беше никак доволен от идеята, особено като се имаше предвид, че тъкмо хората на Гулик бяха прибрали Симънс. Но Кели възрази, че никой не знае за връзката й с Джони и следователно нямаше никаква причина да ги потърсят тук, във Феникс. Освен това трябваше да преспят някъде, а в мотел лесно можеха да ги открият. Апартаментът беше на втория етаж на модерен блок в комплекс от жилищни сгради и изглеждаше сякаш никой не е влизал тук поне от няколко дни.
Според Търкот не биваше въобще да спират. Той настояваше да продължат към Дълси и да направят опит да проникнат още тази вечер. Но фон Сеект му напомни за уговорената среща с Нейбингър сутринта, а и Кели го подкрепи. Накрая, макар и неохотно, Търкот склони.
Капитанът постепенно се примиряваше с идеята, че тримата се нуждаят един от друг: фон Сеект притежаваше знанията, необходими да се ориентират в обстановката, Кели беше гласът към обществото, осигуряващ им безопасността, щом веднъж се доберат до търсената информация, а той бе човекът с нужния опит да се сдобие с нея.
— Предлагам ви да изчакате до сутринта — отклони ги фон Сеект, когато отново настояха да им разкаже своята история. — Нейбингър ще зададе същите въпроси, а нямам желание да разказвам историята на моя живот два пъти.
Тогава Кели насочи вниманието си към Търкот.
— Ами ти?
— Вече ти казах какво се случи. Пристигнах малко преди началото на операцията на „Найтскейп“.
— Да де, ама не си изникнал от някоя дупка в земята. Как се забърка в тази история? В колата спомена нещо за някакво назначение.
— Бях в армията, но внезапно ме прехвърлиха тук — отвърна уклончиво Търкот. — Ще взема да отскоча до магазина. Някой да иска нещо?
Без да чака отговор, той излезе и се отправи към стълбите. Кели го следваше на крачка отзад.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Усещам, че нещо премълчаваш. Защо се зае да помагаш на фон Сеект? Бил си един от лошите. Кое те накара да преминеш на другата страна?
Търкот забърза надолу по стълбите, но Кели не изоставаше.
— Вече ти казах. Командирът искаше да задържим някакви цивилни от Небраска. Това хич не ми хареса. Освен това, се опитаха да премахнат фон Сеект. Не одобрявам нито отвличанията, нито убийствата, дори и зад тях да стои нашето правителство.
— Да бе, повярвах ти — ухили се Кели. — Не на мен тия…
Търкот спря и й прегради пътя. Стана толкова бързо, че тя отстъпи стреснато назад.
— Не ме интересува на какво вярваш, госпожичке — процеди той през зъби. — Задаваш прекалено много въпроси. Вече позволи на фон Сеект да си живее с тайните. Защо не позволиш и на мен?
— Фон Сеект ще ни разкаже всичко, когато пристигне Нейбингър — контрира Кели. — Какво се опъваш? Не си решил току-така да тръгнеш против заповедите на началниците си и да си зарежеш кариерата. Трябва да имаш някакви причини. Аз също имам причини да питам. Веднъж вече съм била изигравана от правителството и не смятам да приемам всичко, което ми казваш, за истина чиста монета. Разполагаме само с твоите твърдения за случилото се в Небраска. Ако питаш мен, картинката може да е съвсем различна.