Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Кели все още не можеше да потисне журналистическата си тръпка. Всичко бе толкова вълнуващо. Измъчваха я съмнения. Дали фон Сеект не криеше нещо от тях? Или отдавна го бяха изключили от вътрешния кръг на посветените?
— Затова трябва да се срещнем с Нейбингър — продължи фон Сеект. — Ако той е разгадал тайната на старите руни, ще разберем не само как работят двигателите, но кой и защо ги е оставил на Земята.
Кели се овладя, преди думите да са излетели от устата й. В стаята на хотела фон Сеект бе говорил съвсем други неща. Само преди няколко часа той твърдеше, че най-важното е да бъде спрян полетът на кораба-майка. Проклет да е Джони. Той я забърка в тая история и сега тя пътуваше към неизвестността в компанията на двама непознати. Сви се на седалката и втренчи безизразен поглед в осевата линия.
16.
Маями, Флорида
Време до излитането — 107 часа и 15 мин.
До излитането оставаха само петнадесет минути, но Питър Нейбингър не издържа на изкушението да провери има ли оставени съобщения на телефонния секретар. Набра международния код, после своя телефонен номер. Два продължителни сигнала и секретарят се включи. След като изслуша записа, той произнесе паролата и кода за възпроизвеждане на записаните съобщения.
„Професор Нейбингър, обажда се Вернер фон Сеект. Посланието ви много ме заинтригува. Бих искал да ми разкажете повече за откритието си. Освен това отивам на едно място, където има още стари руни. Защо не дойдете и вие? Феникс 2765, 24 улица, апартамент Б-12. Бъдете там на дванадесети сутринта.“
С това съобщението приключи. Нейбингър стоеше неподвижно, загледан в слушалката, после се сепна и забърза към терминала на летището.
Лас Вегас, Невада
Лиза Дънкан беше в стаята си в хотела. Не й позволиха да остане в Зона 51, защото — както й обясни Гулик — там нямало подходящи условия. Не му повярва. Държаха я настрани, не я допускаха до тайните на „Меджик-12“.
Разполагаше с подробна документация за дейността на „Меджик-12“ и папката не беше никак тънка. Групата бе създадена през 1942 г., когато президентът Рузвелт подписва основаването на проекта. Малко след това англичаните прехвърлили на разположение на проекта неизвестен немски физик на име Вернер фон Сеект и някакъв странен предмет, затворен в черно метално сандъче.
Всъщност англичаните не знаели какво има в сандъчето, защото не могли да го отворят. Известно им било само, че е радиоактивно. И тъй като в онези дни Манхатънският проект и всичко свързано с разработването на атомното оръжие било приоритет на американците, фон Сеект и сандъчето били пратени през океана.
В началото всички мислели, че кутията е дело на нацистките учени. Но фон Сеект очевидно не бил запознат със съдържанието й, а и веднага щом я отворили, възникнали купища нови въпроси. Ако е дело на германците, тогава какво би ги спряло да спечелят войната? Освен това от вътрешната страна имало схеми и писмени знаци, които, оказало се, са стари руни. Още един необясним факт за тогавашните членове на „Меджик-12“. Едно обаче не будело съмнение — една от схемите показвала част от крайбрежието на Северна Америка и върху нея имало знак, приблизително в южния край на Невада.
Изпратили експедиция, оборудвана с металотърсачи, и след няколко месеца открили пещерата с кораба-майка. Хората от „Меджик-12“ веднага установили, че металът, от който е направено сандъчето, съвпада с този на външната обшивка на кораба. Сега вече разполагали с повече информация, но не и с каквито и да било данни за това кой е оставил кораба, защо той се намира в Невада, след като сандъчето било открито в Голямата пирамида в Гизе. Останалите скакалци били намерени в Антарктида с помощта на карта, която открили в пещерата в Невада. Станало ясно също така, че германците са се добрали до сандъчето в пирамидата по карта, намерена на съвсем друго място.
През следващите петдесет и четири години „Меджик-12“ останал най-дълбоко засекретеният проект на правителството на Съединените щати. В началото заради информацията за атомната бомба. После, когато руснаците разкрили, че притежават атомно оръжие — създадено благодарение на планове, откраднати от Щатите — съществуването на кораба-майка и скакалците останало в тайна по ред други причини.
Дънкан прелисти страницата и плъзна поглед по доклада с изброените по-нататък причини. Една от тях бе невъзможността да се оцени обществената реакция на подобно съобщение — тема, която й предстоеше да обсъди и с доктор Слейдън.