Зона 51: Началото

— Чакай малко — прекъсна го Кели. — Искаш да кажеш, че най-добрите учени на планетата не са били в състояние да разшифроват тези надписи? Ами нали имаме компютри, способни да декодират послания за секунди?

— Първо — рече фон Сеект, — трябва да знаеш, че е ужасно трудно да се разгадае писменост, за която нямаме никакви сведения. Това изключва използването на компютри — разполагаме с твърде малко информация. Второ, не винаги сме работили с „най-добрите умове на планетата“, а по-скоро с тези, на които правителството е сметнало, че може да се довери. На практика това изключва „най-добрите“. Именно заради дълбоката засекретеност на този проект нито един от най-добрите специалисти по темата никога не е имал достъп до пълната информация. Трето, тези, които работеха върху дешифрирането, бяха дълбоко уверени, че старите руни нямат нищо общо с другите рунически надписи и с йероглифите, а това според мен беше грешка. Четвърто, от съображения за сигурност информацията, която им се предоставяше, имаше откъслечен характер. Нито един от тях не получи възможност да види картината като цяло.

— Откривали ли са и на други места старорунически надписи? — попита Търкот.

— Друг път ще си поговорим за това. Например утре, когато се срещнем с професор Нейбингър.

Търкот стисна кормилото с такава сила, че кокалчетата на юмруците му побеляха. Кели забеляза гнева му и побърза да смени темата.

— Но макар и да не са успели да разчетат плочиците, те са им помогнали да открият останалите скакалци?

— Да — кимна фон Сеект. — Както одеве споменах, имало е карти и чертежи. Не съм в течение на подробностите, но специалистите бързо се ориентираха, че става въпрос за Антарктида. Накрая сведоха вероятността до един участък с повърхност шестнадесет квадратни километра. За съжаление, първите няколко експедиции по време на войната не бяха добре екипирани — тогава вниманието все още бе насочено другаде — към Германия и Япония. През 1946 г., веднага след края на войната, правителството на Съединените щати даде ход на секретна операция, наречена „Далечен скок“. Експедицията, която я осъществяваше, имаше привидна цел за пред обществеността, ала за щастие никой не прояви интерес какво толкова интересно намират Щатите в Антарктида едва година след приключване на войната. И защо е трябвало в експедицията да се включват толкова много бойни кораби и самолети. Трябва да призная, че операцията беше доста мащабна. Направени бяха толкова много снимки на Антарктида, че сигурно и до ден днешен не всички са прегледани от специалистите! Експедицията картографира подробно близо шестдесет процента от бреговата линия и три милиона квадратни километра повърхност, на която досега не беше стъпвал човешки крак. Но истинският успех на „Далечен скок“ всъщност беше засичането на огромна метална маса, заровена под леда, именно в района, на който се обръщаше внимание в плочиците. — Фон Сеект се наклони напред. — Имате ли представа колко е дебел ледът в Антарктида? На някои места дълбочината му достига шест хиляди метра! В наше време голяма част от континента се намира под морското равнище, но това е само защото тежестта на ледената покривка го е притиснала. Ако ледът изчезне по една или друга причина, земята отдолу ще се издигне с няколко километра! Представяте ли си, че дори след всички експедиции — включително и „Далечен скок“ — едва десет процента от повърхността на материка е била прекосена от хората. Антарктида съдържа деветдесет процента от световните запаси от лед и сняг и е изключително опасен противник, както скоро установиха хората от експедицията. На мястото, където детекторите бяха засекли наличието на метални обекти, се приземи малък, снабден с плъзгачи самолет. Но времето на Антарктида е непредсказуемо и сурово. Започнала буря, самолетът бил разрушен, а екипажът измръзнал до смърт, преди да пристигне спасителната група. Изпратиха втора експедиция. Вече знаеха, че сигналът идва от дълбочина около три километра. Тогава все още не разполагахме с технология, за да достигнем подобна дълбочина. Трудно ни беше дори да оцелеем в толкова враждебна среда. Цели девет години се готвехме за следващата експедиция. Междувременно работехме тук, върху двата скакалеца. Не знаехме какво точно ще открием под ледовете на Антарктида, но ако можеше да се вярва на схемите, щяха да са още скакалци. Освен това вече разполагахме със сведения и за други интересни места.