Зона 51: Началото

двама, седяха в едно сепаре и пиеха бира. Ролф ми хвърли въпросителен поглед, сиреч къде е третият? А аз отново клатя глава — откъде да знам? Може да е отишъл да пикае. Тръгнах към бара, да си поръчам бира и все се озъртах, а Ролф спря нерешително. Не мога да го виня. Нали разбираш? Наистина бяхме въоръжени до зъби, но противно на онова, което пише в шарените книжки, ние не сме хладнокръвни убийци. Знаем си работата, но понякога и ние изпитваме страх. Като всички други. Ако не си такъв, значи си побъркан — в частите се срещат и от този чешит. Та значи, един от ирландците съгледа Ролф, пъхнал ръка под шлифера, и веднага разбрах, че знае какви сме. Ролф съвсем не беше най-добрият актьор на света, а и аз не съм създаден за сцената. Оня посегна да извади оръжието и тогава двамата с Ролф ги покосихме като трева. Изстреляхме най-малко по петнадесет куршума и когато приключихме, в сепарето имаше само окървавена пихтия. Най-чудното беше, че още след първия изстрел в помещението не се чуваше никакъв друг звук, освен тропота на гилзи по пода. Всички посетители се бяха смразили, сякаш се питаха кой ще е следващата жертва. Изведнъж някой започна да крещи и всичко отиде по дяволите. — Търкот гледаше с невиждащи очи през прозореца. — По-умните направо се проснаха на пода. Това им викахме на немски да сторят и ние двамата с Ролф. Но около половината се завтекоха към вратата и в този миг забелязахме третия ирландец. Намираше се в средата на групичка от четирима, които бързаха навън. Сигурно беше ходил да пикае. Или е бил зад ъгъла. Не зная със сигурност. Само дето сега беше там. — Търкот поклати глава. — Изведнъж Ролф — проклетият идиот — просто вдигна автомата и взе да стреля. Сигурно нещо беше дало на късо в главата му. Глупаво, защото третият и без това нямаше къде да иде. Нашите момчета чакаха отвън и щяха да го приберат веднага, щом си покаже муцуната. Но Ролф си изпусна нервите. — Гласът на Търкот забележимо потрепери. — Добре, че в пълнителя му бяха останали петнадесет патрона. Повали го, но удари и неколцина от останалите. Тогава не знаех точно колко. Имаше цяла купчина от тела, сред които и нашият човек, и още ранени из помещението. Ролф дори се опита да смени пълнителя с нов, когато дотичах и му избих оръжието. — Търкот протегна ръка и показа белега върху дланта си. — Цевта на автомата му беше толкова нагорещена, че ме изгори. Но в онзи миг не почувствах нищо, толкова бях шашардисан. Обезоръжих го, сграбчих го за ръката и го задърпах към изхода. Хората се отдръпваха ужасени от пътя ни. Подкреплението вече ни чакаше, натиках Ролф в колата и изфирясахме. — Търкот изгълта кафето. — По-късно узнах, че в онази нощ Ролф е застрелял четирима цивилни, между които едно бременно осемнадесетгодишно момиче, и е ранил други трима. В новините представиха случая като вътрешна разправа между членове на ИРА и обществото надигна глас за възмездие над убийците. Но как да заловят убийците, когато тъкмо хората, отговорни за безопасността на обществото, ги бяха изпратили? В началото си мислех, че могат да ни предадат на съд като жертвени агнета, но здравият разум ми подсказваше, че това е невъзможно. Та нали ако ни тикнат в ръцете на полицията, всичко ще излезе наяве, а началството точно от това се боеше най-много. Да не изгубят някой и друг глас на следващите избори. И знаеш ли какво направиха? — Търкот се наклони и впери поглед в зачервените очи на Кели. Тя бавно поклати глава. — Организираха вътрешно разследване. Така се постъпва в армията. Човекът, който ръководеше разследването, беше генерал Гулик. Срещнах го в Куба. От съображение за сигурност не ни позволиха да виждаме хората, които ни разпитваха, нито знаехме имената им. Поговориха с нас, обсъдиха случилото помежду си и какво мислиш решиха? Да ни връчат медали! Ами да. На Ролф и на мен. Не е ли страхотно? Медал, задето си убил бременна жена.