Зона 51: Началото

Търкот шофираше, Кели показваше пътя, а фон Сеект седеше отзад и рееше поглед през прозореца. Пътуваха с колата, която Кели бе наела във Вегас — първо към Феникс, а сетне към Дълси, Ню Мексико.

Благодарение на това, че в тази посока водеше само един път — шосе 93 от Лас Вегас до Кингман — умът на Кели не беше кой знае колко зает с картата. До Кингман оставаха сто и шестдесет километра, без никакви отбивки.

— Каза, че са открили кораба-майка в един хангар — говореше тя през рамо на фон Сеект. — Не разбрах само и скакалците ли са били там?

— О, не всички. Американците първо открили кораба и два от тях. В същия хангар.

— А останалите? — попита Кели.

— Пристигнали са от други места.

— Откъде например? — не се предаваше Кели.

— От другаде… — произнесе замислено фон Сеект, без да откъсва поглед от пустинята.

Кели и Търкот се спогледаха многозначително. Тя отново се обърна назад.

— Но кои са тези други места? Къде са? Щом съм наета да върша работа, искам да ми се плаща — с информация.

Фон Сеект най-сетне насочи вниманието си към това, което ставаше в колата.

— Аз пък си мислех, че искаш да откриеш приятелчето си.

— Е, надявам се да го намеря жив и здрав в Дълси и да го измъкнем оттам. Мисля си обаче, че колкото повече знаем всички ние, толкова по-лесно ще постигнем целта си.

— Скакалците са в Зона 51 — възрази фон Сеект. — Какво общо имат те с Дълси?

— Ами нали каза, че в Дълси били плочиците, с чиято помощ ги намерили?

Тя подскочи от изненада, когато Търкот удари с пестник волана.

— Слушай, Вернер, не зная какво правя тук. От самото начало не ми харесваше проклетото назначение. Но все пак търпя и си затварям устата, за да ви помогна. Само че и от теб се иска да ни помагаш. Ясно ли ти е?

— Назначението ти? — намеси се Кели, чийто репортерски инстинкти все още не бяха задрямали. Двамата мъже не обърнаха внимание на въпроса й.

— Заклел съм се да пазя тайна — рече фон Сеект на Търкот. — Бих нарушил клетвата си, само ако съществува непосредствена опасност.

— Късничко е да се сещаш за тези неща — подсмихна се Търкот. — Освен това, сега ние сме на твоя страна. Аз също съм се клел, но наруших клетвата, като ти помогнах — на теб и онези хора в Небраска. Прекрачиш ли веднъж линията, няма връщане назад. И тримата сме затънали до уши. Време е да го разберем. Независимо дали ни харесва, или не.

Фон Сеект помисли няколко минути.

— Зная, че съм пресякъл линията — каза той накрая. — Предполагам, че в мен говори навикът. Цял живот съм бил принуждаван да внимавам какво казвам. От 42-ра, когато ме взеха на работа, не съм разговарял с външен човек по въпросите, които ме вълнуват. Тъй че сега се чувствам доста странно… Има общо девет скакалци за полети в пределите на земната атмосфера. Знаем, че са свързани с кораба-майка заради общото в конструкцията им и понеже два от тях открихме във вътрешността му — „Скакалец едно и две“, както сега ги наричат. Освен това, за да открием другите седем използвахме детектори, специално настроени да реагират на материала, от който е направен корабът-майка. Както ви казах, когато открили кораба през 1942 г., в хангара имало и плочици. Не могли да разчетат надписите върху тях, но имало карти и чертежи, по които се ориентирали.