Нови хиляда и една нощ

— Не ще и дума — отговори младежът.

— Значи, мистър Годол, ето ни тук, трима културни младежи, без обезпечена професия, ала застанали в стратегическия център на света (надявам се, че ще ми позволите да нарека така Рупърт стрийт), сред най-великия народ, в оная част на земята, където непрекъснато се чува звън на пари. И какво правим, сър, като цивилизовани хора? Ей сега ще ви покажа, Купувате ли вестник?

— Купувам — заяви мистър Годол тържествено, — най-хубавия вестник в света, „Стандарт“.

— Добре — продължи Съмърсет. — Ето, държа в ръката си гласа на света, телефона, който повтаря желанията на всички хора. Разгръщам го и къде попада най-напред окото ми? О, не, не на Морисъновите таблетки, а тук, малко по-нагоре, разбира се, намирам търсената брънка, слабото място в бронята на обществото. Ето едно обявление, жалба, предложение с богата отплата: „Двеста лири стерлинги награда. Горепосоченото възнаграждение ще получи всеки, който даде сведения за самоличността и местонахождението на един човек, забелязан вчера в околностите на Грийн парк. Той е висок над метър и осемдесет, с несъразмерно широки рамене, добре избръснат, с черни мустаци и палто от тюленова кожа“. Ето, господа, къде е късметът ни, макар и още да не сме го докопали.

— Да не би да предлагаш, драги, да станем детективи? — запита Челънър.

— Да предлагам ли? Не, сър — възкликна Съмърсет. — Налага го, диктува го разумът, съдбата, самият живот. Тук ще се проявят всичките ни качества — обноски, житейски опит, красноречие, огромен запас от отвлечени знания — всичко, което сме и което притежаваме, съставлява облика на идеалния детектив. С две думи, това е единствената професия, достойна за джентълмен.

— Предложението ми се струва много крайно — отвърна Челънър, — защото досега, откровено казано, съм смятал това за най-жалката и най-долната от всички нечестни, подли и неджентълменски професии.

— Хората, които бранят обществото? — учуди се Съмърсет. — Които жертвуват живота си за другите? Изкореняват скритото и могъщо зло? Обръщам се към мистър Годол. Той поне, като човек, наблюдаващ философски живота, би плюл на такива еснафски предразсъдъци. Знае, че полицаят, изложен непрекъснато на големи опасности, макар и по-зле въоръжен от войника в името на по-възвишена кауза, е по форма и по същност по-благороден герой от него. Нима си въобразявате, че един генерал може да изисква или да очаква дори от най-добрата армия да се държи на важното бойно поле като един обикновен полицай на улицата?

— Не предполагах, че ще трябва да ставаме полицаи — каза Челънър.

— И не е нужно. Те са само ръцете, а ние тук… тук, сър, сме главата — провикна се Съмърсет. — Но достатъчно, решено е. И тъй, ще търсим ли този негодник с палто от тюленова кожа?

— Да речем, че се съгласим — възрази Челънър, — ти нямаш план, още не знаеш отде да почнеш.

— Челънър! — извика Съмърсет. — Нима поддържаш теорията за Свободната воля? И нима ти липсва дотам философски поглед за нещата та си служиш с такива овехтели софизми? Случайността, сляпата мадон на езичниците, управлява това земно гъмжило и единствено на Случайността разчитам. Случайността ни е събрала тримата, когато след това се разделим и всеки тръгне по своя път, Случайността непрекъснато ще изпречва пред нехайния ни поглед хиляди красноречиви разковничета не само на тази тайна, но и на безбройните тайни, които ни заобикалят в живота. Тогава именно встъпва в ролята си светският човек, детективът по рождение и призвание. Той се хвърля бързо като котка върху това разковниче, което целият град вижда, без да го разбира, сграбчва го, следи го с вещина и страст и въз основа на един дребен факт разкрива цял свят.