Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
До последната минута Флоризел бе смятал приключението си за някаква дреболия, на която само международни усложнения можеха да придадат сериозност. Щом чу името Вендилър обаче, ужасната истина блесна пред очите му: той беше не само арестуван, но и обвинен. Не ставаше дума за някакво неприятно недоразумение — самата му чест беше застрашена. Какво да каже? Що да прави? Диамантът на раджата се оказа наистина прокълнат камък и изглежда принцът щеше да бъде последната му жертва.
Едно беше ясно, той не можеше да даде на детектива исканите уверения. Трябваше да печели време.
Колебанието му не трая нито секунда.
— Е, добре — рече той, — да вървим в префектурата.
Човекът се поклони още веднъж и тръгна на почтително разстояние подир Флоризел.
— Приближете се — каза принцът. — Искам да си поговорим, а и като се вглеждам по-добре във вас, струва ми се, че се срещаме не за пръв път.
— За мен е чест — отговори полицаят, — че ваше височество ме помни по физиономия. От осем години не съм имал удоволствието да ви видя.
— Да помним лица — възрази принцът — е както ваше, така и мое задължение. Всъщност, справедливо погледнато, принцът и детективът служат на едно и също дело. И двамата се борим с престъпленията, само че моята служба е по-доходна, а вашата — по-опасна, ала в известен смисъл и двамата можем да стоим еднакво високо в очите на почтените хора. Колкото и чудно да ви се вижда, аз предпочитам да бъда способен и прочут детектив, отколкото слаб и жалък владетел.
Детективът се смути.
— Ваше височество се отплаща с добро за злото — каза той. — На дързостта отговаря с най-благосклонна снизходителност.
— Отде знаете — отвърна Флоризел — дали не се опитвам да ви подкупя?
— Да ме пази бог от подобно изкушение! — извика детективът.
— Достоен отговор — каза принцът. — Личи, че сте умен и честен човек. Светът е обширен, изобилствува от богатства и красота, неизброими са благата, с които може да възнагради човека. Който откаже милион, може да продаде честта си за власт или за любовта на жена; лично аз съм срещал такива изкушения и примамки, на които и най-силната човешка добродетел не е в състояние да устои, че с радост се предоставям като вас — на волята божия. Само благодарение на тази наша скромна добродетел — додаде той — ние двамата можем да ходим из този град с чиста съвест.
— Винаги съм чувал, че сте смел — отвърна полицаят, — но не знаех, че сте мъдър и набожен. Вие казвате истината и я казвате с думи, които ме трогват до дъното на душата. Този свят действително е пълен с изпитания.
— Сега сме на средата на моста — забеляза Флоризел. — Облакътете се на парапета и погледнете надолу. Както водата се носи стремително там долу, така и страстите и трудностите на живота отнасят честността на слабите духом. Позволете ми да ви разкажа една история.
— Думите на ваше височество са заповед за мен — отвърна човекът. И по примера на принца се облегна на парапета и се приготви да слуша. Градът вече беше потънал в сън, ако не бяха безкрайните светлини и силуетите на зданията на фона на звездното небе, биха помислили, че стоят сами край някоя селска река.
— Един офицер — подзе принц Флоризел, — смел и нравствен човек, издигнал се със заслугите си до висок ранг и спечелил не само възхищение, но и уважение, в злополучен за душевното му спокойствие час, видял сбирките на един индийски принц. Между другото забелязал един диамант с такива необикновени размери и красота, че от този миг нататък имал-едно-единствено желание в живота: за този къс искрящ кристал бил готов да пожертвува всичко — чест, име, дружба, родолюбие. Три години служил той на този полуварварски владетел, както Яков служил на Лаван, подправял граници, съучастничел в убийства, несправедливо осъдил и екзекутирал един събрат офицер, който имал нещастието да не се хареса на раджата с честния си нрав, най-после, във време на голяма опасност за родината му, предал група свои войници и станал причина да бъдат разбити и изклани хиляди. Накрая натрупал огромно състояние и се върнал в отечеството си с тъй желания диамант.
— Минали години — продължи принцът, — най-сетне диамантът случайно се загубил. Попаднал в ръцете на един скромен и трудолюбив младеж, книжовник, божи служител. Той току-що започвал кариерата си, с която щял да принесе полза на хората и дори да спечели отличия. Обаян от същата магия, зарязва всичко — духовното си призвание, научните си занимания — и избягва със скъпоценния камък в чужда страна. Офицерът има брат, хитър, дързък, безскрупулен човек който узнава тайната на свещеника. И как постъпва? Казва на брат си, уведомява полицията? Не, този човек също е обладан от сатаната — камъкът трябва да стане негов. С риск да извърши убийство, той упоява младия свещеник и грабва плячката. Ала сега, по някаква случайност, която не е толкова важна за поучителната ми история, скъпоценността минава от неговите ръце в ръцете на друг, който, ужасен от видяното, го предава на съхранение у един човек с висок ранг и безупречно поведение.