Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Точно така — подкрепи го Челънър, — и се радвам, че откриваш тези качества у себе си. Но въпреки всичко, драги мой, трябва да ти призная, и мога да се присъединя към теб. Аз не съм детектив нито по рождение, нито по призвание, а простосмъртен човек, който умира от жаЖда и, откровено казано, много ми се пие нещо. Колкото до разковничетата и приключения та, единственото приключение, което може да ми се случи, ще бъде премеждие със съдебен пристав.
— О, каква заблуда! — провикна се Съмърсет. — Сега разбирам защо ти е толкова празен животът. Светът гъмжи от приключения, по цялата улица те дебнат приключения, ръце, които махат от прозорците, мошеници, които се приближават и се кълнат, че са те виждали някъде в чужбина, любезни и подозрителни хора от всякакъв род и в какво ли не положение, молещи най-раболепно да им обърнеш внимание. Ала ти си невъзмутим, обръщаш гръб.
Тук разказвачът-арабин прави едно от обичайните си отклонения. Явно от страх да не би малко странните възгледи на мистър Съмърсет да ни се сторят неправдоподобни, той умолява англичаните да си спомнят с по-голяма признателност заслугите на полицията — колко често й се случва да проявява героизъм, и то незабележим и без ничия помощ, срещу какъв многочислен и добре въоръжен враг и колко малко е възнаградена със слава и пари.
вървиш си по отъпкания, скучен път. Слушай, умолявам те, прегърни с две ръце още следващото приключение, което ти се представи, каквото и да ти се вижда — противно или романтично, сграбчи го. И аз ще постъпя като теб; кой знае на какъв дявол ще попаднем, но поне ще се забавляваме и всеки поред ще разправи премеждията си на моя приятел философ в тази тютюнопродавница, великия Годол, който сега ме гледа със стаена радост, е разбрахме ли се? Обещавате ли и двамата да се възползувате от първата оставила ви се възможност, за да се впуснете смело във всяко приключение и като си отваряте добре очите и не се главозамайвате, да следите и да запомняте всичко, което ви се случи? Хайде, обещайте, позволете ми да ви разтворя вратите на великата професия на тайните и интригите.
— Не ми е много по вкуса — каза Челънър, — но щом настояваш, нека е така.
— Нямам нищо против да обещая — рече Дезбъра, — само че на мен нищо не ми се случва.
— О, неверници! — възкликна Съмърсет. — Но поне имам честната ви дума, а Годол, както виждам, е на седмото небе от радост.
— Във всеки случай надявам се вашите разкази да ми доставят голямо удоволствие — каза продавачът с присъщото си спокойствие и изящество.
— А сега, господа — завърши Съмърсет, — да се разделим. Аз бързам да се изпреча на пътя на съдбата. Слушайте от това тихо кътче как Лондон шуми като бойно поле, четири милиона съдби се решават тук и със ядна подплата от сто лири стерлинги, платими на приносящия, съм готов да се впусна в този лабиринт.
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА ЧЕЛЪНЪР
ГАЛАНТНИЯТ КАВАЛЕР
Мистър Едуард Челънър си бе наел квартира в предградието Путни, където ползуваше всекидневна, спалня и искреното уважение на обитателите на къщата. Много рано на другата сутрин имаше злата участ да се придвижва пеш към това отдалечено жилище. Той беше млад човек със солидна фигура, учтив, свикнал на заседнал живот, не обичаше да бърза много и предпочиташе да пътува с омнибус. В по-щастливи времена би наел файтон, но сега не можеше да си позволи такъв лукс и като събра кураж, тръгна пеш.
Беше тъкмо разгарът на сезона и на лятото, времето — тихо и ясно, и докато крачеше край къщите със затворени капаци и по пустите улици утринната хладина премина и юлският ден вече обливаше града с топлината и целия си блясък. Отначало вървеше дълбоко замислен, спомняйки си с горчивина и разкаяние резултатите от играта на вист, но когато навлезе в лабиринта на югозападния район, постепенно го обгърна тишина. Улица след улица съзерцаваха самотната му фигура, къща след къща отекваха зловещо от резкия тропот на стъпките му, магазин след магазин показваха фирмата и спуснатите кепенци на своята фасада, а в това време той плаваше като самотен кораб под лъчезарния свод на деня и през този все още спящ квартал.