Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— В момента съм адвокат — каза Съмърсет, — но провидението и прокурорите не са ми дали досега възможност да блесна. Вечер съм зает с отбрана компания и чеширско сирене, следобедите си, както може да свидетелствува мистър Годол, обикновено прекарвам в тази пушалня, а утрините си се старая да съкращавам, като не ставам преди дванайсет. При този начин на живот много бързо и, с гордост си спомням, много приятно похарчих малкото си наследство. Оттогава насам един джентълмен, който не може да се похвали всъщност с нищо друго, освен че е мой вуйчо, ми дава всяка седмица нищожната сума десет шилинга, а като ме виждаш отново под лъчите на уличните лампи в любимия ми квартал, сигурно си мислиш, че съм забогатял.
— И през ум не ми е минало такова нещо — отвърна Челънър. — Но предполагам, че те срещнах тъкмо когато отиваше у шивача си.
— Това посещение смятам да отложа — отвърна Съмърсет с усмивка. — Състоянието ми си има определени граници. То се състои или по-право тази сутрин се състоеше от сто лири стерлинги.
— Чудна работа — промърмори Челънър, — да, странно съвпадение наистина. И аз самият съм на същия хал.
— И ти ли?! — възкликна Съмърсет. — А приличаш на Соломон на върха на славата си…
— Това е положението. Аз, драги мой, едва свързвам двата края — заяви Челънър. — Освен дрехите, с които ме виждаш, нямам даже свестен панталон в гардероба си, и да знаех как може да стане това, щях веднага да се заловя с някаква работа или търговия. Със сто лири стерлинги капитал човек би могъл да си пробие път.
— Възможно е — отвърна Съмърсет, — но не ми стига умът какво да направя с моя. Мистър Годол — добави той, обръщайки се към продавача, — вие сте човек с житейски опит: какво може да предприеме със сто лири стерлинги млад човек с прилично образование?
— Зависи — отговори продавачът, изваждайки пурата от устата си. — Силата на парите е кредо, в което, откровено казано, не вярвам. Със сто лири стерлинги трудно бихте изкарали една година, малко по-трудно ще успеете да ги похарчите за една нощ, а много лесно за пет минути можете да ги загубите на борсата. Ако сте от хората, които се издигат, и едно пени ви е достатъчно, ако ли пък сте от тия, които падат, и едно пени в повече няма да ви помогне. Когато самия мен ме прокудиха неочаквано да скитам по света, за щастие владеех едно изкуство: бях познавач на пурите. А вие нищо ли не знаете, мистър Съмърсет?
— Дори и законите — бе отговорът.
— Отговор, достоен за мъдрец — отсъди мистър Годол. — А вие, сър — продължи той, обръщайки се към Челънър, — като приятел на мистър Съмърсет ще ми позволите ли да ви задам същия въпрос?
— Аз — отговори Челънър — умея да играя добре на вист. Знаете ли колко души в Лондон имат по тридесет и два зъба? — продължи продавачът. — Уверявам ви, млади господине, още повече са тия, дето умеят да играят добре на вист. Вистът, сър, е необятен като света, той е умение като дишането. Някога познавах един младеж, който заявяваше, че учел за министър на правосъдието на Англия — наистина амбициозен замисъл, но още по-неразумно е според мен да разчита човек да преживява от вист.
— О, боже — възкликна Челънър, — май ще трябва да се принизя до положението на работник!
— Да се принизите до положението на работник? — повтори мистър Годол. — Ако селски свещеник бъде разпопен, ще се принизи ли до положението на майор? Ако капитан бъде разжалван, нужно ли е да се принизи до положението на младши съдия? Невежеството на вашата буржоазия ме учудва. Тя мисли, че светът извън нея е съвсем неук и еднакъв, потънал във всеобщ упадък, ала в очите на наблюдателния всички хора са подредени йерархично и за всяко звание са нужни съответни способности и знания. С недостатъците на вашето образование вие сте по-непригоден за работник, отколкото за управник на империя. Разликата, сър, е в низините; истински уманитарни науки — единствени извън конкуренцията на размирните пропани — са тези, които дават звание на занаятчията.
— Много бомбастично говори този човек — прошепна Челънър на ухото на приятеля си.
— Неизчерпаем е — каза Съмърсет.
Точно в тоя момент вратата на магазина се отвори и се появи трети млад човек, който малко плахо поиска тютюн. Той беше по-млад от другите двама и някак ненатрапващо се и типично по английски красив момък. Когато получи тютюн, запали лулата си и седна на дивана, той напомни на Челънър, че се казва Дезбъра.