Пътят на кралете (том I)

Нямаше много книги. Няколко на тезгяха, една на стойка до креслата. На стената тиктакаше часовник, от който висяха дузина бляскави сребърни камбанки. Повече приличаше на дом, а не на магазин.

Жената плъзна белег в книгата си и се усмихна на Шалан. Хитра и алчна усмивка. Почти хищна.

— Седнете, моля, Ваше Сиятелство — рече жената и посочи креслата. Дългите й бели тайленски вежди бяха накъдрени и висяха край лицето й като част от бретона.

Шалан приседна, а жената позвъни с едно звънче под тезгяха. Скоро се доклатушка един дебел мъж, чийто елек сякаш едва удържаше напора на грамадното шкембе. Косата му сивееше, а веждите му бяха сресани зад ушите.

Той плесна тлъстите си ръце и каза:

— Ах, мила госпожице, излезли сте на пазар за някой приятен роман? Леко четиво за убиване на жестоките часове на раздяла със загубената любов? Или може би някоя географска книга с описание на екзотични кътчета? — говореше на родния й веденски с леко снизходителен тон.

— Аз… Не, благодаря. Трябват ми доста книги по история и три философски. — Тя се замисли и опита да си припомни чутите от Ясна имена. — Нещо от Пласини, Габратин, Юстара, Маналине или Шаука дъщерята на Хасвет.

— Тежки четива за толкова млада дама — отвърна търговецът и кимна на жената, вероятно негова съпруга. Тя потъна в задната стая. Жената четеше; дори и сам да можеше да чете, той не би го направил в присъствието на клиентите, за да не ги обиди. Боравеше с парите; търговията в повечето случаи беше мъжко изкуство.

— И така, защо едно малко цвете като Вас ще се затормозява с подобни теми? — запита търговецът и се отпусна в креслото срещу Шалан. — Не мога ли да Ви заинтригувам с нещо романтично? Това е моят специалитет, разбирате ли. Младите дами от целия град идват при мен и аз винаги доставям най-доброто.

Тонът му я подразни. Достатъчно отблъскващо беше да знае, че е глезено дете. Наистина ли трябваше това да й се напомня?

— Роман? — рече тя, притискайки чантата си до гърдите. — Да, може би ще е добре. Да разполагате случайно с екземпляр от По-близо до пламъка?

Търговецът примигна. Книгата беше написана от името на човек, който бавно потъва в лудостта, докато пред очите децата му умират от глад.

— Убедена ли сте, че искате нещо толкова, хмм, амбициозно?

— Мигар амбицията е толкова неподходящо качество за млада жена?

— Е, не, предполагам, че не е. — Той пак се усмихна блажно и широко, като всеки търговец, който се старае да предразположи. — Мога да забележа, че сте дама с изискан вкус.

— Такава съм — каза Шалан с твърд глас, макар сърцето й да трепкаше. Дали не беше осъдена да влиза в спор с всеки срещнат? — Наистина обичам блюдата ми да са внимателно приготвени, защото имам твърде деликатно небце.

— Извинете. Исках да кажа, че имате изискан вкус за книги.

— Всъщност никога не съм яла книги.

— Ваше Сиятелство, имам чувството, че ми се подигравате.