Пътят на кралете (том I)

— Артмирн не е разумен — заяви Ялб и плюна. Книгопродавецът се оцъкли от бяс.

— Ще видим — отвърна Шалан.

— Ваше Сиятелство — продума Артмирн със зачервено лице — със сигурност не вярвате на тези клевети!

— И колко щяхте да й вземете? — попита Ялб.

— Десет изумрудени — отговори Шалан вместо него. — За тези седем книги.

Ялб се изсмя.

— И Вие не станахте и не излязохте! Направо отпрахте ушите на моя господар, а той Ви предложи по-добра сделка! Моля Ви, Ваше Сиятелство, върнете се с мен. Готови сме да…

— Десет беше само първоначална цена — каза Артмирн и погледна Шалан. — Не очаквах да приеме. Разбира се, осем…

Ялб отново се изсмя.

— Сигурен съм, че имаме същите книги, Сиятелна. Обзалагам се, че господарят ще Ви ги даде за два.

Артмирн се зачерви още повече и промърмори.

— Ваше Сиятелство, Вие сигурно няма да идете при човек, който е толкова тъп, щото да праща слугата си в чужд магазин да краде клиенти!

— Може и да ида. Той поне не обиди моята интелигентност.

Съпругата на Артмирн го дари със свиреп поглед и той пламна още.

— Два изумрудени, три сапфирени. Повече не мога да сваля. Ако искате по-евтино, купувайте от оня негодник Бармест. Книгите обаче сигурно ще са с липсващи страници.

Шалан се поколеба и погледна Ялб; той беше изцяло погълнат от ролята си и се кланяше угоднически. Тя улови погледа му — той като че едва забележимо вдигна рамене.

— Ще приема — каза тя на Артмирн и така си спечели едно стенание от Ялб. Той се изниза, следван от клетвите на артмирновата жена. Шалан стана и отброи сферите, като изумрудените извади от тайната си кесия.

Скоро излезе от книгопродавницата, понесла тежка платнена торба. Спусна се по стръмната улица и откри Ялб, изтегнат до един фенер. Усмихна му се, когато той взе торбата.

— Откъде знаеш каква е добрата цена за една книга?

— Добра цена ли? — отвърна той и метна торбата на рамо. — За книга? Нямам и представа. Просто допуснах, че той ще опита да Ви измъкне колкото може повече. Затова поразпитах кой е най-големият му конкурент и се върнах да Ви помогна да го вразумите.

— Толкова очевидно ли беше, че ще се оставя да ме измами? — изчерви се тя, докато излизаха от страничната улица.

Ялб се подсмихна.

— Само мъничко. Както и да е, да прилъжеш човек като него е почти толкова забавно, колкото да надиграеш гвардейците. Може би щяхте да успеете да смъкнете цената още, ако бяхте тръгнали с мене, за да се върнете по-късно и да му дадете още една възможност.

— Звучи сложно.

— Търговците са като наемниците, винаги казваше баба ми. Едничката разлика е, че търговецът ще ти отреже главата и при това ще се преструва, че ти е приятел.