Пиратът (С черен лъв на мачтата)

За да постигне този си таен кроеж, ди Буенафортуна наруши почти всичко, което влизаше в предварителните уговорки. На двата си кораба той развя белите знамена с червените кръстове на Генуа и заобикаляйки закотвените съдове в просторния залив, приближи до дървените скели на пристанището и с викове на генуезко наречие хвърли въжетата за обичайната маневра при приставане. Измамата му успя, но само до първата й третина — колонистите отначало се заблудиха и както ставаше обикновено при пристигането на нови кораби от далечната родина, с радостни приветствия се струпаха на брега. Ала заблудата им продължи съвсем кратко, само докато по траповете на двата дромона не слязоха първи капитаните в бляскави одежди, а след тях даже не войска, а сбирщина от въоръжени до зъби пирати, които начаса се втурнаха да секат и колят где когото им падне.

Но заблуда имаше у каталанът и тя се състоеше в това, че според него изиграните колонисти при това положение ще загубят ума и дума и веднага ще заизваждат златото и скъпите си стоки, за да откупуват себе си и своите семейства. Всъщност се оказа, че генуезците съвсем, ама наистина съвсем не са толкова нехайни. И след първото смущение от измамата срещу нападателите се появи редовна войска в отлично въоръжение. Също и ръководството на ратоначалниците175 й беше превъзходно, та подир една действителна тежка и кръвопролитна битка на пристанището и между сградите на складовете пиратите се принудиха отначало да отстъпват, а после и да побягнат безразборно към корабите си. Някои смогнаха да изтичат по траповете или да се качат по спуснатите от бордовете въжета, но и мнозина изпопадаха във водата. За да се спаси от пълния погром, Анхел ди Буенафортуна не дочака всичките му хора да се приберат, а даде заповед да се секат въжетата. И започна срамно бягство…