Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Няма проблем — Бъч нахлупи шапката с името на любимия си
отбор още по-ниско. Също като братята, не искаше да бие на очи. Като
детектив от отдел «Убийства» беше помогнал за изпращането в затвора на
доста наркодилъри, така че бе по-добре да не се забелязва.
Влязоха в клуба. Техно музиката гърмеше и изопваше нервите. Също
както и ярките светлини и всичките хора, насъбрали се вътре. Фюри си
имаше своите причини да дойде, а Бъч бе просто любезен с него.
— Това местенце е просто «превъзходно» — каза ченгето, докато го
оглеждаше един мъж, облечен в розов костюм и гримиран в подходящи
тонове. — Предпочитам да си имам работа с наркодилъри и бели боклуци
и да пия бира пред тази псевдокултура на двайсети век.
Като стигнаха до онази част на заведението, отредена за ВИП
персони, сатененото въже бе спуснато веднага, за да могат да минат.
Фюри кимна на охраната, после хвърли поглед на Бъч.
— Няма да се бавя.
— Знаеш къде да ме намериш.
Ченгето се запъти към тяхната маса, а Фюри — към задната част.
Спря пред двамата мароканци, които охраняваха личните покои на
Преподобният.
— Ще му предам, че си тук — каза онзи, който стоеше вляво.
Само части от секундата след това Фюри вече бе вътре. Офисът
приличаше на пещера — слабо осветен и с нисък таван. Вампирът, седнал
зад бюрото, изпълваше пространството. Особено когато се изправи на
крака.
Преподобният бе висок цели два метра. Прическата ирокез му
подхождаше толкова, колкото и скъпият италиански костюм. Лицето му бе
безмилостно и интелигентно и му отреждаше точно мястото, което
заемаше в този опасен бизнес. Очите му обаче…
Не отговаряха на останалото. Бяха странно красиви, с цвета на
аметиста — тъмновиолетови и проблясващи.
— Връщаш се толкова бързо? — попита той с нисък и гърлен глас, по-
неприветливо от обикновено.
«Ще взема стоката и ще побързам да изчезна», помисли си Фюри.
Извади пачка банкноти и отдели три от най-едрите. Остави и хиляда
долара върху хромовото бюро.
— Два пъти повече от обикновено. И искам количеството да бъде
разделено на четири равни части.
Преподобният се усмихна студено и обърна глава наляво.
— Рели, дай му каквото иска. И прибери парите — един от
подчинените му изникна от полумрака и се скри през малката врата в
далечния ъгъл на стаята.
Останаха сами. Преподобният излезе бавно иззад бюрото, движеше
се, сякаш във вените му течеше гориво, целия излъчваше мощ. Приближи
се толкова плътно до Фюри, че го принуди да пъхне ръце в джобовете на
палтото си и да хване един от пистолетите си.
— Сигурен ли си, че не те интересуват някои от по-силните вещества?
— попита Преподобният. — Червеният дим е за онези, които вземат малки
дози.
— Ако исках нещо друго, щях да ти кажа.
Вампирът се закова пред него. Прекалено близо. Фюри смръщи вежди.
— Някакъв проблем ли има?
— Имаш красива коса, знаеш ли? Като на жена е. Всичките тези
различни цветове — гласът на Преподобният беше странно хипнотизиращ, а тъмнолилавите му очи — коварни. — Като говорим за жени, чух, че не
се ползваш от услугите на моите дами тук. Вярно ли е?
— Защо това те интересува?
— Просто искам да съм сигурен, че нуждите ти са задоволени.
Дяволски важно е клиентът да е доволен — приближи се дори още повече
и кимна по посока на скритата в палтото ръка на Фюри. — Държиш
пистолет, нали? Страхуваш ли се от мен?
— Просто искам да съм сигурен, че ще мога да се погрижа за теб.
— О, така ли?
— Да. В случай че имаш нужда от изкуствено дишане «Глок» в уста.
Преподобният се усмихна широко и кучешките му зъби проблеснаха.
— Знаеш ли, чух онази клюка… че един от членовете на братството се
бил обрекъл на въздържание. Да, представи си, воин, който може и без
секс. Чух и някои други неща за този вампир. Че бил само с един крак. И
имал близнак, който бил белязан и социопат. Да не би случайно да
познаваш този брат?
Фюри поклати глава.
— Не.
— Ха! Странно, виждал съм те тук с мъж, който като че ли носи
маска, подходяща за Хелоуин. Всъщност виждал съм те в компанията на
двама едри типове, които отговарят на описанието, което чух. Не мислиш
ли…
— Направи ми услуга и ми донеси стоката. Ще чакам отвън — Фюри
се обърна. От самото начало бе в лошо настроение и разочарован, защото
тази нощ не бе участвал в схватка и кървеше вътрешно, задето Бела го бе
отхвърлила. Моментът не бе подходящ за конфликти. Нервите му бяха
опънати като въжета.