Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
погребение, жено. Направи го, щом искаш.
Времето спря. Тя гледаше втренчено онова, което той неохотно й
предлагаше. Господ да е на помощ и на двама им, но щеше да приеме. С
бързо движение изви тяло, стигна до китката му и заби зъби в нея. Макар
че сигурно изпита болка, той не трепна.
В мига, в който усети кръвта му върху езика си, нададе стон на
блаженство. Досега се бе хранила само от аристократи и никога от член
на воинската класа. И със сигурност никога от член на братството. Вкусът
му бе превъзходен. Кръвта му нахлу в устата й и тя преглътна. Мощният
поток премина през нея, проникна като горски пожар в костите й, избухна
като огън в сърцето й и я изпълни с величествена сила.
Трепереше толкова силно, че едва не изгуби контакта с китката му и
трябваше да се хване за него, за да запази равновесие. Пиеше на големи и
жадни глътки, умираща от глад не само за силата му, но и за него, за
мъжествеността му.
За нея той бе… единственият.
>18.
С усилие на волята Зейдист стоеше неподвижен докато Бела се
хранеше. Не искаше да я обезпокои, но с всяко дръпване от вената му, бе
все по-близо до изгубването на самоконтрола си. Господарката бе
единствената, която някога се бе хранила от него, и споменът за
насилието бе така остър като зъбите, които се забиваха сега в китката му.
Страхът му се върна, силен и жив. Вече не бе сянка от миналото, а
настояще. Обзе го паника.
Виеше му се свят, пред очите му причерняваше. Май щеше да
припадне като някоя предвзета стара мома.
В отчаян опит да запази самообладание, спря поглед върху тъмната
коса на Бела. Един кичур се бе спуснал близо до свободната му ръка и
блестеше на светлината на лампата — така прекрасен, така гъст и толкова
различен от русата коса на Господарката!
Косата на Бела изглеждаше наистина мека… Ако имаше кураж, щеше
да зарови ръка — не, цялото си лице — в махагоновите къдрици. Питаше
се дали ще може да се справи с това, да бъде толкова близо до някоя
жена. Дали страхът нямаше да го задуши като прииждаща вода?
Мислеше си, че щеше да се справи, ако въпросната жена е Бела.
Да… Наистина много искаше да зарови лице в косите й. Може би
щеше да стигне до шията й и да… я целуне на нежното място в основата
на гърлото. Леко, наистина едва доловимо. Да… После щеше да продължи
нагоре и да погали с устни бузата й. Може би щеше да му позволи…
Нямаше да приближи устни до нейните не можеше да си представи дори, че тя ще иска да е толкова близо до белега и горната му устна, която
щеше да остане грозна завинаги. Освен това той не знаеше как да целува.
Господарката и фаворитите й се пазеха от кучешките му зъби. А след
робството така и не пожела да се сближи достатъчно с някоя жена.
Бела спря да пие за малко и вдигна глава. Сапфиреносините й очи
срещнаха неговите, сякаш искаше да се увери, че всичко е наред.
Тази нейна загриженост накърни гордостта му. Нима го мислеше за
толкова слаб, че да не може да нахрани една жена… И какъв удар бе за
него да осъзнае, че тя знае. Още по-лошо бе онова изражение, изписано на
лицето й преди малко — зараждащ се ужас, породен от осъзнаването на
факта за какво друго е бил използван като кръвен роб, освен за храна.
Не можеше да понася съчувствието й, не искаше да вижда
загрижеността в очите й, не желаеше да бъде приласкаван и милван.
Отвори уста, готов да я скастри, но странно, гневът му се стопи още
преди да се надигне.
— Всичко е наред — каза грубо. — Твърд и здрав съм като скала. Да, като скала.
Облекчението, което видя в погледа й, бе поредната плесница.
Тя започна отново да пие, а той си помисли: «Мразя това.»
Е… мразеше го донякъде. Добре де, това бе лъжа. Нежните
всмуквания от китката му продължиха и той осъзна, че дори му харесват.
Поне докато не помисли за това, какво поглъща тя. Мръсна…
ръждясала… развалена кръв. Заразена и отвратителна. Не можеше да си
представи защо бе отблъснала Фюри. Той бе съвършен и отвън, и отвътре.
А ето я сега, клекнала на студените плочки и забила зъби във вената на
бившия кръвен роб. Защо…
Затвори очи. Без съмнение, след всичко, което бе преживяла, вероятно мислеше, че не заслужава нещо по-добро от него. Сигурно онзи
лесър я бе лишил от цялото й самоуважение.
Щеше да стиска това копеле за гърлото, докато не изтръгне и
последния дъх от дробовете му.
Бела въздъхна, пусна китката му и се облегна на стената под душа.
Клепачите закриваха очите й, тялото й бе отпуснато. Коприненият халат