Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
вече има нов собственик, който се е нанесъл наскоро. Но вътре видя
мебелите, които познаваше от предишните си посещения.
Остави бинокъла да падне на гърдите му и клекна. Щеше да я чака
тук. Ако беше жива, щеше да се върне. Или поне онзи, който се грижеше
за нея, щеше да дойде да вземе част от нещата й. А ако беше мъртва, някой щеше да започне да изнася вещите й.
Е, поне се надяваше нещо от това да стане. Не разполагаше с никаква
друга следа. Не знаеше името й, нито къде живее семейството й. Не
можеше да се досети на кое друго място да я търси. Втората възможност
бе да излезе на лов и да разпитва цивилните за нея. Тъй като напоследък
не бе отвличана друга жена вампир, за нея със сигурност се говореше сред
собствената й раса. Проблемът бе, че това можеше да му отнеме
седмици… И дори месеци. А на информацията, изтръгната с бруталност, невинаги можеше да се разчита.
Не, вероятно щеше да постигне по-добри резултати, ако наблюдава
къщата й. Щеше да седи и да чака, докато нещо не се случеше и някой не
го заведеше обратно при нея. А може би задачата му щеше да бъде
улеснена от появата на белязания брат.
Това би било просто съвършеното развитие на нещата.
О. седна на петите си, без да обръща никакво внимание на силния
вятър.
Господи… Надяваше се, че е жива.
>19.
Джон стоеше с наведена глава и се опитваше да запази спокойствие.
Съблекалнята бе пълна с пара, гласове и звуци, характерни за шляпането
на мокри хавлии по голи гърбове. Обучаващите бяха захвърлили потните
си бели одежди и вземаха душ, след което щяха да хапнат и да отидат в
класната стая за уроците.
Всичко, което се разиграваше в съблекалнята, бе типично за момчета
на тяхната възраст, с изключение на силното нежелание на Джон да се
съблече гол. Макар всички други да бяха с неговото телосложение, сцената бе неговият кошмар от гимназията. Или поне докато не се отърва
от образователната система при навършването на шестнайсетата си
година. В момента бе и смъртно уморен, затова нямаше енергия да се
справи със ситуацията.
Предполагаше, че е вече полунощ. Обаче се чувстваше така, сякаш е
четири часът сутринта. Тренировките бяха изтощителни за него. Нито
едно от другите момчета не бе силно, но всички можеха да се справят със
заемането на бойните стойки, с които ги запознаваха Фюри и Тор. На
някои дори им се удаваха напълно естествено. А Джон бе истинска
катастрофа. Краката му бяха бавни, ръцете му винаги се оказваха на
грешното място и в неподходящия момент, липсваше му физическа
координация. Независимо колко се стараеше, не можеше да запази
равновесие. Тялото му беше като торба, пълна с вода — не приемаше
нужната форма.
— По-добре ще е да побързаш — каза Блейлок. — Остават само още
осем минути.
Джон хвърли поглед към банята и душовете. Те още работеха, но
нямаше никой вътре — поне доколкото можеше да види. Съблече бързо
белите си дрехи, свали бандажа и забърза към…
По дяволите. Леш беше в ъгъла. Сякаш го причакваше.
— Хей, великане — каза провлечено, — наистина ни показа едно-две
неща…
Неочаквано млъкна и втренчи поглед в гърдите на Джон.
— Ти, лайно такова! — извика и излезе като вихрушка от банята.
Джон сведе поглед към кръглия белег над лявата си гръд — онзи, който
имаше по рождение… Същият, за който Тор му бе казал, че членовете на
братството получават при приемането си в него.
Страхотно. Сега можеше да прибави и този белег към нещата, за
които не искаше да чуе и дума от устата на съучениците си.
Когато излезе от банята, увил хавлия около кръста си, всички
момчета, дори Блейлок, стояха на групичка. Гледаха го задружно и
мълчаливо, а той се питаше дали вампирите имат стаден инстинкт като
например вълците и кучетата, които се движат на глутници.
Те продължаваха да го гледат втренчено и той си помисли: «Хм, да, това тук е потвърждението.»
Наведе глава и отиде до шкафчето си с отчаяното желание денят най-
после да свърши.
Беше около три часът сутринта. Фюри вървеше бързо по Десета улица
към «Зироу Сам». Бъч го чакаше пред входната врата от хром и стъкло, отпуснат лениво въпреки студа. Изглеждаше добре в дългото кашмирено
палто и шапката е надпис «Ред Сокс», нахлупена ниско над очите.
Анонимен, но добър външен вид.
— Как вървят нещата? — попита Бъч, след като си стиснаха ръце.
— Нощта е пълна катастрофа, що се отнася до борбата ни с лесърите.
Все още не сме открили нито един. Но ти благодаря за компанията, приятелю, имам нужда от нея.