Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
устни, — когато бяха сред хора.
Беше привлекателна с дългата руса коса и черната кожа, обгръщаща
плътно гърдите и хълбоците й. Когато седна до него, долови мириса й и се
замисли за секс за първи път от… е, откакто бе срещнал Мариса през
лятото.
Отпи голяма глътка и пресуши скоча в чашата си. След това спря
поглед на гърдите й. Да, в главата му се въртяха единствено мисли за
секс, но това бе по-скоро физически рефлекс, отколкото нещо друго.
Интересът му към тази жена не бе като този към Мариса. Когато ставаше
въпрос за нея, нуждата му бе… всепоглъщаща. Нещо, което бе от
значение.
Жената до него го стрелна с очи, като че ли бе усетила посоката на
мислите му.
— Приятелят ти може да се забави малко.
— Така ли?
— Тъкмо бяха започнали.
— С покупката?
— Със секса.
Бъч вдигна рязко глава и погледът му прикова нейния.
— Моля?
— О… — тя смръщи вежди. — Вие двамата да не би да сте заедно?
— Не, не сме заедно — отсече той. — Какви ги дрънкаш, по
дяволите?
— Да, и аз реших, че не може да си такъв. Обличаш се добре, но
нямаш такова излъчване.
— Приятелят ми също не си пада по мъже.
— Сигурен ли си?
Той се замисли за дадената от Фюри клетва за въздържание и започна
да се чуди.
Нямаше значение. Имаше нужда от друго питие. Не искаше да се меси
в работите на Фюри. Вдигна ръка и направи знак на сервитьорката, която
бързо дотича.
— Още един двоен скоч — каза. За да бъде учтив, се обърна към
жената до себе си: — Искаш ли нещо?
Ръката й се озова на бедрото му.
— Всъщност, да. Но тя не може да ми го даде.
Когато сервитьорката се отдалечи, Бъч се облегна назад и протегна
напред и двете си ръце — отвори се за нея. Тя прие поканата и се облегна
на него, а ръката й се придвижи по-нагоре по бедрото му. Тялото му се
раздвижи — първият признак за живот от месеци — и през главата му
мина мисълта, че може би ще успее да изхвърли Мариса от мислите си, ако отново прави секс.
Жената продължаваше да го гали през панталоните, а той я гледаше с
едва ли не клиничен интерес. Знаеше накъде отиват нещата. Щеше да
прави секс с нея в една от частните бани. Щяха да са му необходими
около десет минути. Щеше да я съблече, да свърши и после да си плюе на
петите.
Бе правил секс по тази бърза процедура стотици пъти през живота си.
Това бе всъщност мастурбация, маскирана като секс. Не бе кой знае
какво.
Замисли се за Мариса… и усети как сълзите напират в очите му.
Жената до него се раздвижи и застана така, че гърдите й се отпуснаха
върху ръката му.
— Да отидем отзад, татенце.
Постави дланта си върху нейната, която продължаваше да гали
слабините му, а тя замърка като котка в ухото му. Това продължи, докато
не отмести ръката й.
— Съжалявам. Не мога.
Жената се отдръпна и го изгледа така, сякаш го подозираше, че си
играе с нея. Бъч я гледаше в отговор, без да мигне.
Не беше готов да каже, че няма да прави секс никога повече.
И със сигурност не разбираше защо е така завладян от Мариса.
Знаеше само, че старият му навик да си доставя удоволствие със случайни
жени нямаше да сработи. Не и тази вечер.
Внезапно се разнесе гласът на Фюри, победил заобикалящия ги шум.
— Хей, ченге, искаш ли да останеш? Или ще си тръгнем?
Бъч вдигна поглед. Забави се с отговора, докато си задаваше въпроси
относно приятеля си.
Жълтите очи на брата се присвиха.
— Какво има, ченге?
— Готов съм да тръгваме — каза Бъч и неудобният момент отмина.
Докато Бъч се надигаше от мястото си, Фюри изгледа жената.
Погледът му бе твърд, неумолим. И й казваше на всяка цена да си държи
устата затворена.
«О! — помисли си Бъч, докато вървяха към вратата. — Значи Фюри
наистина бе гей».
>20.
Часове по-късно тих стържещ звук изтръгна Бела от съня. Хвърли
поглед към прозореца и видя, че стоманената щора се спуска. Което
означаваше, че зората скоро ще изгрее.
Тревогата натежа в гърдите й. Погледът й се спря на вратата. Искаше
Зейдист да влезе през нея, да е сигурна, че е здрав и невредим. Макар да
изглеждаше съвсем добре, когато излезе, знаеше, че го бе принудила да
премине през ада заради нея.
Легна по гръб и се замисли за посещението на Мери. Как Зейдист
беше усетил нуждата й от приятел? Фактът, че бе отишъл при Мери и…
Без никакво предупреждение вратата на спалнята се отвори широко.
Бела седна рязко в леглото и придърпа завивките до брадичката си.
Но изпита огромно облекчение, когато видя сянката на Зейдист да пада