Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
бе мокър и полепваше за краката й, очертаваше бедрата и хълбоците й… И
онази сладка нейна част, където се срещаха.
Онова, скрито в панталоните му, мигновено се втвърди и му се
прииска да можеше да го отреже.
Бела вдигна поглед към него. Той едва ли не очакваше тя да припадне
и се опита да не мисли за всичката онази грозота, която току-що бе
погълнала.
— Добре ли си? — попита я.
— Благодаря ти — отвърна тя с дрезгав глас. — Благодаря ти, че ми
позволи…
— Да, можеш да престанеш с това.
Искаше му се да я защити от самия себе си. Във вените му пулсираше
самата същност на Господарката, ехото от жестокостта й бе уловено в
капана на безкрайния кръговрат на артериите и вените му и циркулираше
в тялото му. И Бела току-що бе поела част от тази отрова в себе си.
Трябваше да се съпротивлява по-ожесточено срещу това.
— Ще те занеса до леглото — каза.
Тя не възрази и той я взе на ръце. Излезе от душ-кабината и спря до
мивката, за да вземе хавлия за нея.
— Огледалото — прошепна тя. — Покрил си го. Защо?
Той не отговори, а закрачи към спалнята. Не можеше да понесе
разговор за ужасните неща, през които бе преминала.
— Толкова ли зле изглеждам според теб? — прошепна тя, заровила
глава в рамото му.
Като стигна до леглото, той я пусна да стъпи на пода.
— Халатът е мокър. Трябва да го съблечеш. Подсуши се с тази
хавлия, ако искаш.
Бела я взе от ръцете му и започна да развързва копринените връзки.
Зейдист побърза да се обърне, заслушан в прошумоляването на плата.
След това чу шумоленето на чаршафите.
Накрая тя притихна. Неговата първична и древна същност искаше да
легне до нея. И не само за да я прегърне. Искаше да е вътре в нея, да се
движи… да намери освобождението си. Струваше му се, че е правилно да
я дари не само с кръвта си, но и с пълния завършек на сексуалния акт.
Което бе истинска лудост.
Прокара длан през главата си и се запита откъде ли се беше взела
тази лоша идея. Трябваше да се отдалечи от Бела…
Е, това щеше да стане скоро, нали? Тя щеше да си тръгне същата
вечер. И да се върне у дома си.
Инстинктите му сякаш полудяха — искаха от него да се бори, да я
задържи в леглото си. Обаче тази негова глупава и първобитна същност
можеше да върви по дяволите. Трябваше да свърши онова, което смяташе
за редно. Да излезе навън, да открие онзи злощастен лесър и да го убие.
Точно това трябваше да направи.
Отиде до гардероба, облече се и се въоръжи. Докато закопчаваше
ножницата на гърдите си, се замисли дали да не я помоли за описание на
убиеца, който я бе отвлякъл. Обаче не искаше да предизвика болезнени
спомени и страдание… Не, щеше да помоли Тор да го направи вместо
него, тъй като той щеше да се справи по-добре. Можеше да поговори с
нея, след като я върнат на семейството й довечера.
— Излизам — каза Зи, когато черният кинжал бе на мястото си. —Искаш ли да помоля Фриц да ти донесе храна, преди да тръгнеш?
Не последва отговор. Погледна я. Тя лежеше на една страна и го
наблюдаваше.
Заля го нова вълна първичен инстинкт.
Искаше да я гледа как се храни. След секса, след като бе осъществил
желанието си да проникне в нея, искаше да я гледа как яде храната, донесена от него, и дори да я поема от ръката му.
По дяволите, искаше да излезе и да убие нещо за нея, да се върне с
месо, сам да го приготви и да я нахрани добре. После да легне до нея с
кинжал в ръка и да я пази, докато спи.
Влезе обратно в гардероба. Боже, май полудяваше.
— Ще го помоля да ти донесе нещо — каза.
Провери дали остриетата на двата черни кинжала са достатъчно
остри, като ги прокара по вътрешната страна на ръката си, разрязвайки
кожата. Болката прониза мозъка му и той втренчи поглед в следите от
зъбите на Бела по китката си.
Разтърси глава, за да възвърне концентрацията си, закопча кобура на
хълбоците си и прегледа колекцията от пистолети «ЗИГ Зауер» на
близнака си. Двата деветмилиметрови бяха пълни догоре, а на колана си
имаше още два пълни пълнителя. Пъхна нож в малкия калъф на кръста си
и се увери, че разполага с хира шурикен. Следваха тежките ботуши и
накрая — леко яке, чиято цел бе да скрие арсенала от оръжия.
Когато излезе, видя, че Бела продължава да го гледа. Очите й бяха
толкова сини. Като сапфири. Като нощта. Като…
— Зейдист?
Потисна желанието си да си зашлеви сам плесница.
— Да?
— Грозна ли съм според теб? — той направи крачка назад, а тя покри
лицето си с ръце. — Няма значение.