Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
върху прага.
— Аз съм — каза той с дрезгав глас. Като влезе, тя видя, че държи
поднос и че е преметнал нещо през рамо. Сак. — Имаш ли нещо против да
включа осветлението?
— Здравей… — «толкова се радвам, че се върна у дома жив и здрав.»
— Не.
Той запали няколко свещи и тя премигна, за да свикнат очите й с
рязката промяна от мрак към светлина.
— Донесох ти някои неща от дома ти — остави подноса с храната на
нощното шкафче и отвори сака. — Дрехи и яке. И шишето шампоан, което
бе в банята ти. Четка за коса. Обувки, чорапи, за да държат краката ти
топли. И дневника ти — не се тревожи, не съм прочел нищо от него.
— Щях да съм изненадана, ако беше. Мисля, че мога да ти имам
доверие.
— Не, неграмотен съм.
Очите й проблеснаха.
— Както и да е — гласът му бе твърд като здраво стиснатата му
челюст, — реших, че ще искаш някои от вещите си.
Остави сака на леглото до нея. Тя просто седеше и го гледаше. Но
накрая, победена, протегна ръка към него. Зейдист трепна и се отдръпна, а тя се изчерви и погледна какво й бе донесъл.
Видът на вещите й я напрегна. И особено дневникът й.
Но се успокои, когато извади червения си пуловер, допря го до
лицето си, вдъхна миризмата му и долови аромата на парфюма, който
винаги използваше. И… да, четката й за коса — нейната четка, любимата
й, онази с широката квадратна глава и металните зъби. Грабна шишето с
шампоана, отвори го и вдъхна мириса му. Ах… «Биотерм». Ароматът на
тази марка нямаше нищо общо с мириса на онзи, който лесърът я караше
да използва.
— Благодаря ти — гласът й трепереше. Извади дневника си. —Много, много ти благодаря.
Погали кожената му подвързия. Нямаше да го отвори. Не сега. Но
скоро…
Вдигна поглед към Зейдист.
— Ще… ме заведеш ли в дома ми?
— Да. Мога да го уредя.
— Страхувам се да отида там, но вероятно трябва да го направя.
— Само ми кажи кога.
Събрала смелост, изведнъж решила да зачеркне от списъка със задачи
някои от най-неотложните, Бела каза:
— Тази вечер след падането на мрака.
— Добре — посочи подноса. — А сега се нахрани.
Без да обърне внимание на храната, тя го загледа как влиза в
гардероба и прибира оръжията. Той полагаше особени грижи за тях —преглеждаше ги старателно… тя се питаше къде ли е бил и какво ли е
правил. Дланите му бяха чисти, но по горната част на ръцете му имаше
черна кръв.
Беше убивал тази нощ.
Предполагаше, че смъртта на който и да е лесър трябва да я радва. Но
всъщност се интересуваше повече от състоянието на Зейдист, който
вървеше към банята, преметнал чист анцуг през ръката си.
А също и от… тялото му. Той се движеше като диво животно в най-
добрия смисъл на думата. Движенията му бяха грациозни и смъртоносни.
Желанието за секс, което я бе разтърсило, когато го видя за първи път, сега отново я завладя. Искаше го.
Вратата на банята се затвори и водата от душа потече. Тя разтърка
очи и реши, че си е изгубила ума. Той се бе отдръпнал, страхувайки се
дори от допира на ръката й до неговата. Наистина ли мислеше, че би
легнал с нея? Отвратена от себе си, съсредоточи поглед върху храната.
Печено пиле с подправки, печени картофи и сос. Чаша вода и чаша бяло
вино, две зелени ябълки от сорта «Грени Смит» и парче морковен кейк.
Взе вилицата и побутна пилето. Искаше да изяде всичко, което е в
чинията й, само защото той бе проявил загрижеността да й го донесе.
Зейдист излезе от банята, облечен само по анцуг, и тя втренчи поглед
в него, замръзнала на мястото си. Халките на зърната му улавяха
светлината, както и твърдите мускули на корема и ръцете му. Освен знака
във формата на звезда, указващ, че е член на братството, на голите му
гърди аленееше и съвсем пресен белег.
— Ранен ли си?
Той отиде до нея и погледна чинията.
— Не си яла много.
Тя не отговори. Погледът й бе привлечен от извивката на хълбока му, подаваща се изпод ниската талия на анцуга. Ако го смъкнеше съвсем
малко… щеше да види абсолютно всичко.
Изведнъж си спомни как той търкаше кожата си до зачервяване, защото мислеше, че е покрит с мръсотия. Преглътна, питайки се какво ли
толкова са му причинили. Да го желае така й се струваше… неприлично.
Агресивно. Това обаче не променяше начина, по който се чувстваше.
— Не съм кой знае колко гладна — измърмори.
Той побутна подноса към нея.
— Яж.
Тя набоде парче месо от пилето, а той взе двете ябълки и прекоси
стаята. Отхапа от едната и седна на пода — с кръстосани крака и сведени