Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Да не би да се въздържаш, защото предпочиташ мъже?
Фюри хвърли гневен поглед през рамо.
— Какво ти става тази вечер? Винаги си бил нетърпим, но сега си
истински задник.
— Знаеш ли, може би просто имаш нужда от секс. Лично аз не си
падам по мъже, но мисля, че мога да ги намеря подходящ.
Фюри избухна. За втори път в рамките на двайсет и четири часа.
Прекоси бързо офиса, хвана Преподобният за реверите на костюма
«Гучи», прикова го към стената и се облегна на гърдите му.
— Защо ме предизвикваш?
— Ще ме целунеш преди секса ли? — прошепна Преподобният, все
още играещ си с него. — Искам да кажа, това е най-малкото, което можеш
да направиш, като се има предвид, че се познаваме само професионално.
Или не си падаш по любовната игра?
— Върви по дяволите.
— Е, това наричам оригинален отговор. Очаквах нещо по-интересно
от теб.
— Добре. Как ти се струва това?
Фюри го целуна ожесточено — допирът бе по-скоро нещо като удар в
лицето и нямаше дори и намек за сексуалност. Направи го само за да
изтрие самодоволното изражение от лицето на копелето. Получи се.
Преподобният замръзна и изръмжа и Фюри разбра, че му е изиграл номер.
Но просто за да е сигурен, че урокът е научен, захапа силно долната му
устна между кучешките си зъби.
Като усети кръвта върху езика си, отстъпи назад. Челюстта му
увисна. Шокиран, каза:
— Я виж ти, поглъщач на грехове.
Като чу последните му думи Преподобният изведнъж стана сериозен.
В последвалата тишина той като че ли обмисляше как може
правдоподобно да отрече.
Фюри поклати глава.
— Дори не се и опитвай. Вкусвам го. Усещам го.
Аметистовите очи се присвиха.
— Политически правилният термин е симпат.
Фюри го стисна здраво, но това бе просто рефлекс. Боже! Симпат!
Тук, в Колдуел. Живееше сред тях. И се опитваше да се представя за
обикновен цивилен.
Тази информация бе важна, съществена. Последното, от което Рот
имаше нужда, беше още една гражданска война сред вампирите.
— Трябва да отбележа нещо — каза тихо Преподобният. — Ако ме
издадеш, ще изгубиш доставчика си. Помисли за това. И откъде ще
вземаш онова, от което имаш нужда, ако мен ме няма?
Фюри гледаше втренчено във виолетовите му очи и мислеше за
последиците. Щеше да предаде новината на братството веднага щом се
прибереше у дома и щеше да наблюдава внимателно Преподобният.
Колкото до това да го издаде… Гоненията, на които симпатите бяха
подложени през столетията, винаги му се бяха стрували несправедливи —при условие че не прибягваха до мръсните си трикове. А Преподобният
управляваше клуба поне от пет години, без да е имало проблеми, свързани
с поведението на симпатите.
— Ще сключим малка сделка — каза Фюри и му отвърна със същия
втренчен и нетрепващ поглед. — Аз ще си държа устата затворена, а ти
ще седиш мирно и тихо. И няма да се опитваш отново да ми пробутваш
мръсни номера. Няма да ти позволя да изсмучеш чувствата и емоциите ми, както се опита преди малко, ясно ли е? Искаше да ме ядосаш, защото
изпитваше глад точно за тази емоция.
Преподобният понечи да каже нещо, но точно в този момент вратата
на офиса му се отвори широко. Влезе жена вампир, но почти веднага се
закова на място. Разкрилата се пред очите й картина вероятно я бе
поразила — две мъжки тела, почти плътно притиснати едно до друго.
Устната на Преподобният кървеше, по устата на Фюри също имаше кръв.
— Излез веднага оттук! — извика Преподобният.
Жената отстъпи назад толкова бързо, че се препъна и удари лакътя си
в рамката на вратата.
— И така, сключихме ли сделка? — попита Фюри, след като тя излезе.
— Ако признаеш, че си член на братството.
— Не съм.
Очите на Преподобният мятаха мълнии.
— Казвам го само за да го знаеш — не ти вярвам.
Изведнъж Фюри разбра, че темата за братството не случайно е
повдигната тази вечер. Притисна тялото на Преподобният към стената.
Силно.
— Питам се как ще се справиш, ако самоличността ти излезе наяве?
— Ние… — Преподобният си пое дъх на пресекулки — току-що
сключихме сделка.
Бъч вдигна поглед, когато жената, която бе изпратил да потърси
Фюри, се върна. Покупката на червения дим обикновено се
осъществяваше бързо, а ето че сега бяха минали цели двайсет минути.
— Приятелят ми все още ли е там? — попита Бъч и разсеяно отбеляза, че тя разтрива лакътя си.
— О, да, там е — тя му се усмихна сковано и той изведнъж осъзна, че
пред него стои вампир. Те винаги се усмихваха така — просто разтягаха