Мъжки игри

Тя вече започваше да се държи като пълноправна съпруга на Паригин, която има право да му иска отчет за всяка направена крачка и за всяка минута, прекарана извън нейното полезрение. Евгений винаги се смайваше от способността на някои жени мигновено да се адаптират към всяка ситуация и да влизат в съответната роля не по-зле от професионални актриси. Започнеш ли да се грижиш за такава, само след три дни тя вече се чувства като твоя законна съпруга.

— Лола, правя всичко възможно да ви помогна, но не съм вълшебник. Аз съм обикновен инженер, не го забравяй. Благодаря, беше много вкусно — каза Паригин, отмествайки празната чиния. — Върви да спиш, аз ще измия съдовете. Вече е късно.

Лолита вероятно разбра, че е прекалила и започна бързо да дава на заден ход, като същевременно се опитваше отново да нападне в тил противника и да му нанесе коварен удар. Тя приближи плътно до Паригин, прегърна го през врата, притисна до него пищната си корава гръд. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Прости ми, Женечка, прости ми, моля ти се. Такава глупачка съм. Какво право имам да ти говоря така? Та нали знам, че доброволно се нагърби с грижата за нас със Серьоженка, непрекъснато мислиш за нас, опитваш се да ни помогнеш. Всичко знам, Женечка, миличък. А пък дето говоря глупости, то е от срам. Знаеш ли, когато се срамувам, ставам толкова глупава — просто ужас! Абсолютно нищо не съобразявам, дърдоря какви ли не глупости. Срам ме е, че сме увиснали на врата ти и ти създаваме проблеми. Така де, какви сме ти ние? Съвсем чужди хора. Би могъл да си използваш времето за нещо по-приятно.

Тя толкова явно си просеше комплимент, че Паригин едва не се разсмя в лицето й, но навреме се възпря. Разбира се, нахалната Лола сега чака той да започне да опровергава думите й и да каже, че тя и синът й изобщо не са му чужди, че те са му най-близките хора, защото той няма никакви други роднини, и че за него няма по-приятно занимание от това да прекарва времето си в тяхната компания. По-нататък всичко беше ясно. Пълните сочни устни на Долита подканващо потрепваха в неприлична близост до лицето на Паригин, а плътно притиснатите й бедра буквално го пареха.

— Глупости, миличка — равнодушно каза той, като се стараеше впрочем гласът му да звучи топло и меко. — Вие със Серьожа не сте никакво бреме за мен. Хайде, върви в стаята. Аз ще поразтребя и ще си лягам, утре трябва рано да ставам.

— Постоянно не си доспиваш — съчувствено въздъхна Долита, която дори и не помисли да махне ръката си от шията на Паригин. — Сигурно е много неудобно да спиш на походното легло, нали? Хайде ти да спиш на дивана в хола, а да сложим Серьожка тук, в кухнята. Той е малък, походното легло ще му е достатъчно и на ширина, и на дължина.

Е, това вече беше прекалено!… В хола, на дивана. На едно легло с нея, така ли? Ах, тази Лола! Господи, как е живял с нея горкият му братовчед? Тя сигурно се е чукала с всичките му приятели.