Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Хей! Косата ми просто си почива от растенето за известно време — намеси се Пийт, като приглади оплешивяващото си теме. — Вече чувствам как скалпът ми се готви за новата реколта.
— Трябва да я наториш — посъветва го Линда-Гейл, после се обърна отново към Рийс. — Добре ли се целува?
— Пийт ли? Невероятен е. Поръчката е готова — оповести накрая, след като подреди чиниите с хамбургери, пържени картофи и салата.
— Ще изтръгна поне малко информация рано или късно — закани се келнерката, като взе порциите и потегли към салона.
— Наистина се целувам страхотно — заяви Пийт. — Просто ти съобщавам.
— Никога не съм се съмнявала в това.
— Мъжете като мен, нали знаеш — дребосъците — са страхотни любовници. Ние… мамка му!
Рийс го погледна и пребледня. От ръцете му течеше кръв и капеше по пода.
— Кога ще се науча да внимавам и да гледам какво има във водата, по дяволите! Страхотно се порязах. Хей! Хей!
Тя чу, че Пийт й крещи, но не разбра думите му. Струваше й се, че е застанал на планински връх, а тя е някъде долу в подножието. Внезапно настъпи пълна тишина.
Съвзе се от шамарите по бузите й. Видя уплашеното лице на Джоуни. Отново й се зави свят и й се доповръща.
— Има кръв — прошепна.
— Добре ли е? Господи, Джоуни, тя припадна! Добре ли е?
— Престани да ми дишаш във врата, Пийт! Няма да умре днес — скастри го Джоуни и постави ръка на челото на Рийс, а после опипа главата й за цицини. — Бягай при доктора да ти зашие ръката.
— Трябва да се уверя, че Рийс е добре. Може да е получила мозъчно сътресение или нещо подобно.
— Колко пръста виждаш? — обърна се Джоуни към Рийс, като вдигна ръка.
— Два.
— Чудесно. Видя ли, Пийт? Нищо й няма. Отивай да ти зашият ръката. Рийс, можеш ли да седнеш?
— Да. Пийт, как ти е ръката? Много лошо ли пострада?
— Абе, ще се оправи. Докторът ще ме зашие.
Бе увил ръката си с кърпа, но Рийс видя кървавите петна, избили по нея.
— Ужасно съжалявам — промълви.
— Аз съм си виновен. Успокой се — потупа я той по рамото.
— Имаш цицина на тила. Ще отида да ти донеса лед — каза Джоуни.
— Добре съм — отвърна Рийс, като я стисна за ръката. — Просто трябва да си поема дъх. Някой трябва да придружи Пийт. Раната му е дълбока.
— Стой спокойно — нареди й Джоуни, като се надигна. — Хей, Тод! Закарай Пийт при доктора. Хамбургерът ти ще почака пет минути. А и няма да плащаш за него. Доволна ли си? — обърна се тя към Рийс.
— Има кръв.
— Виждам. Всеки кърви, когато се пореже. В кухнята непрестанно се случва.
— Аз ще почистя, Джоуни — обади се Линда-Гейл. — Хуанита ще се погрижи за масите ми.
Шефката не отговори, докато вадеше малък пакет с лед от хладилника и го увиваше в тънка кърпа.
— Сложи това на цицината — заповяда тя на Рийс. — А след като се съвземеш, можеш да се качиш горе. Аз ще поема смяната ти.
— Не, добре съм. Мога да работя. Предпочитам да работя.
— Добре тогава. Ставай и да видим дали краката те държат. Бледа си като платно — заяви Джоуни, когато Рийс се хвана за плота и се изправи. — Почини си малко. Поеми си въздух. Пийни вода. Когато цветът се върне на лицето ти, можеш да започнеш работа — добави тя, като пъхна шише вода в ръката на Рийс.
— Да, точно така ще постъпя. Чистият въздух ще ме освежи. Благодаря.
Джоуни завъртя глава, Линда-Гейл кимна и поведе Рийс навън.
— Искаш ли да седнеш? — попита келнерката.
— Не. Просто ще се облегна тук за минута. Няма нужда да ме пазиш да не падна. Нищо ми няма. Само съм малко замаяна и се чувствам адски глупаво.
И трепериш, помисли си Линда-Гейл, като взе шишето от ръката на Рийс и отвъртя капачката.
— И на мен ми става така, когато видя паяк. И то не само онези големите, които сякаш могат да понесат цяла котка на гърба си. Дори миниатюрните паячета ми изкарват акъла. Веднъж се втурнах да бягам от стаята, където бях видяла малко паяче, и се шибнах във вратата с такава сила, че паднах. Сложи си пакета с лед на главата, както ти каза Джоуни. Обзалагам се, че те мъчи зверско главоболие.
— Май има нещо такова. Но Пийт…
— Припадъкът ти го стресна ужасно и той съвършено забрави за ръката си. А това не е малко.
— Ясно, доброто ми дело за деня.
— Джоуни пък е толкова разтревожена и за двама ви, та дори забрави да се ядоса, че ще й се наложи да търси заместник на Пийт, докато му махнат конците. Ето че добрите ти дела стават две.
— Пълна съм с такива.
— Искаш ли по-късно да излезем да пийнем по бира, за да отпразнуваме добрите ти дела?
Рийс отпи голяма глътка вода.
— Знаеш ли какво? С удоволствие ще го направя.