Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Звучи разумно — кимна Рийс. — Колко ръкописа си изпращал на агента си при подобни условия?
— Нито един. Няколко пъти ставаше дума за това, но успявах да се измъкна.
— Трябва ли да спя с теб, ако ми помогнеш?
— Разбира се — ухили се той, като поклати глава, сякаш искаше да подчертае, че въпросът й е абсурден. — Не е ли очевидно?
— Добре, ще си помисля — усмихна се Рийс, като най-после се успокои и се облегна на стола. — Бих ти предложила допълнително, но обещах на Мак Дръбър остатъците. А и ще ти увия малко от месото да си го занесеш у дома и да си правиш сандвичи. Пък и трябва да имаш място за десерта.
— Защо Мак ще получава остатъците?
— За благодарност, тъй като ми сложи резето. Не ми позволи да му платя.
— Пада си по теб.
— И аз по него. Защо не е женен?
Броуди въздъхна тежко.
— Типично женски въпрос. Имах по-високо мнение за теб.
— Прав си. Въпросът е типичен. Но ми се иска някоя мила жена да прави печено за господин Дръбър и да му помага в магазина.
— Доколкото виждам, с печеното си се заела ти. А Леон и старият Франк му помагат в магазина. Бек също поработва там, когато Мак го помоли.
— Не е същото. Друго си е някой да се грижи за теб и да ти предлага хубава вечеря в края на деня.
— Разправят, че му разбили сърцето преди около четвърт век. Бил сгоден, но любимата го зарязала. Е, не пред свещеника, но малко преди сватбата. Избягала с най-добрия му приятел.
— Наистина ли?
— Така говорят. Вероятно преувеличават, за да направят историята по-интересна, но може да има и някаква истина.
— Каква кучка! Не го е заслужавала.
— Мак вероятно вече не помни дори името й.
— Разбира се, че го помни! Обзалагам се, че тя вече е омъжена за четвърти път и е пристрастена към безброй хапчета, които е почнала да взима след третата си пластична операция.
— Страшно си проклета. Но ми харесва.
— Ставам адски зла, когато наранят човек, на когото държа. Защо не се настаниш в елегантния ми салон? Аз ще разчистя тук набързо.
— Какво ще правиш?
— Гледай и се учи.
— Добре, ама гледката е по-хубава оттук. Видях снимката ти отпреди няколко години. Статии в интернет — обясни, когато тя се вторачи в него изненадано.
— Защо си издирвал статиите?
— От любопитство. Косата ти е по-къса на снимките.
Рийс отнесе чиниите в мивката.
— Да. Редовно посещавах скъп фризьорски салон в Нюбъри. Но си струваше всеки цент. Поне тогава мислех така. Не мога да вляза в салон откак…
Тя пусна водата и сипа препарат за миене в мивката.
— Затова си оставих косата дълга.
— Хубава коса.
— Обичах да ходя на фризьор и някой да се грижи за вида ми. Да седя там спокойно, да отпивам вино или газирана вода и да излизам освежена и подновена. Това бе един от типично женските ми навици.
Рийс започна да пълни две кутии с остатъците от вечерята.
— След като излязох от болницата, баба реши да ме поглези с пълната програма в салона, който посещавах. Прическа, маникюр, масаж. Всички бяха адски мили с мен. Но се паникьосах още в съблекалнята. Дори не успях да си разкопчая блузата, за да облека халата. Просто побягнах.
Рийс прибра кутиите в хладилника.
— Фризьорът ми, с когото се познавах от години, предложи да дойде у дома, за да ме разкраси. Но просто не можех да го приема.
— Защо?
— Най-вече от срам.
— Звучи глупаво.
— Така е, но беше съвсем реално. И ми бе по-лесно да се срамувам, отколкото да се страхувам. В крайна сметка фобията от фризьорски салони не е чак толкова кошмарна. Но не е единствената ми фобия.
— Може би трябва да опиташ отново.
Тя го погледна през рамо.
— Толкова ужасно ли изглеждам?
— Напротив, великолепно. Имаш добри гени. Но е глупаво да се отказваш от нещо, на което си се наслаждавала.
Добри гени, помисли си, като извади чиниите от мивката и ги изплакна. Не звучи като истински комплимент. Но все пак се почувства по-добре.
— Добре, ще го прибавя към списъка си със задачи.
Обърна се и избърса ръцете си в кърпата. Броуди стана от стола. Рийс успя да се въздържи и не отстъпи назад. Нямаше да й помогне. А и не бе сигурна дали иска да отстъпи назад, или да пристъпи към него.
Броуди дръпна кърпата от ръцете й и я хвърли небрежно настрани. Протегна се и опря ръце в мивката от двете й страни, както бе направил до колата.
— Какво има за десерт? — попита.
— Ябълков пай с ванилов сладолед. Седи във фурната, докато…