Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Радвам се, че мога да ти помогна — усмихна се той, като грабна една от гъбите. — Страхотни са.
Рийс също си взе гъба и я опита.
— Да, хубави са — потвърди доволно.
Не беше толкова трудно. Всъщност й бе много по-лесно, отколкото да излезе навън и да се чуди с какво да се занимава, за да убие времето. Тук можеше да се отпусне и да се порадва на последните приготовления за вечерята. А най-странното бе, че дори се наслаждаваше на компанията на писателя.
— Нямам голяма маса, за да подредя всичко на нея, затова ще е по-разумно да сложа храната в чиниите. Имаш ли нещо против?
— Давай — отвърна той, като махна към чинията си. — И не се стискай.
Докато Рийс сервираше, той допълни чашите. Беше забелязал свещите, елегантните салфетки и професионалната мелничка за пипер. Всичко бе ново, явно закупено след последното му посещение тук.
Освен това бе забелязал и книгата на нощното й шкафче.
Да, Рийс очевидно бе решила да се установи тук поне за известно време. Вероятно скоро щеше да види и вази с цветя и картини по стените.
— Започнах книгата ти — каза тя, като вдигна очи към него.
Сърцето на Броуди заби ускорено. Жената имаше невероятни очи.
— Какво е мнението ти? — попита.
— Харесва ми.
Рийс заобиколи плота, настани се до него и разстла салфетката в скута си.
— Страшничка е и много увлекателна. Забравям за собствените си нерви и проблеми. Харесвам и Джак. Надявам се да не се озове в гроба, който копае. Мисля си, че Лия може да му помогне да се стегне.
— Това ли правят жените? Помагат на мъжете да се стегнат?
— Хората трябва да си помагат, когато могат. И когато държат на някого. А тя държи на него. Надявам се да се съберат.
— И да живеят щастливо завинаги?
— Справедливостта трябва да възтържествува и любовта да победи всичко. Поне в романите. Истинският живот си е достатъчно скапан.
— Щастливият край обикновено не води до спечелването на „Пулицър“.
Рийс стисна устни и се вторачи в него.
— Ти към „Пулицър“ ли се стремиш?
— Ако се стремях, все още щях да работя в „Трибюн“. А пък приготвянето на печено за вечеря и бизонските хамбургери в ресторанта няма да ти спечелят някоя висока кулинарна награда.
— На времето си мислех, че искам признание и награди. Но сега предпочитам да приготвям печено у дома — отвърна тя. — Какво мислиш, вкусно ли е?
— Готов съм да ти дам награда — ухили се Броуди, като лапна парче от печеното и го придружи с щедро намазана с масло кнедла. — Откъде взе кнедлите?
— Опекох ги.
— Стига бе! — искрено се изненада той. — С брашно?
— Да, това е една от съставките — развесели се Рийс, като му подаде купата.
— Определено са по-добри от готовите кнедли, които ядях у дома.
— Надявам се. Аз съм кулинарен сноб. Позволи ми да отгатна с какво е зареден хладилникът ти. Замразена пица, консерви готова супа, гофрети. Може би кренвирши и няколко от готовите микро вълнови вечери.
— Забрави за макароните със сирене.
— О, да. Любимото ядене на ергените.
— Е, запълва стомаха.
— Да, също като цимента.
Броуди набоде едно от малките пресни картофчета.
— Ще ми помогнеш ли да се стегна, слабаче?
— Ще те храня от време на време. Помага и на двама… — Рийс замръзна, когато се разнесе рязък гърмеж отвън.
— Пикапът на Карл — успокои я Броуди.
— Да, пикапът на Карл — кимна тя и хвана чашата си с две ръце. — Стряска ме всеки път. Иска ми се да поправи проклетата машина.
— Всички тук имат същото желание. Някога записваш ли тези неща?
— Кои неща?
— Рецептите си.
— Ъъъ…
Рийс си заповяда да вземе вилицата и да започне да се храни, въпреки че стомахът й все още бе свит от страх.
— Разбира се. Бях организирана и прекалено педантична още преди да откача. На лаптопа имам рецепти, а са качени и на дискети. Защо? Да не смяташ да се пробваш в печенето?
— Не. Просто се чудех защо не си публикувала готварска книга.
— На времето мислех, че ще водя кулинарно шоу по телевизията — усмихна се тя. — Забавна програма, насочена към модерните млади хора.
— Човек не трябва да чака. Ако искаш да направиш нещо, просто го направи.
— В скоро време не се очертава да се появя по телевизията. А и не бих могла да се справя.
— Имах предвид готварската книга.
— Ами… всъщност не съм мислила по въпроса.
Защо пък да не напише готварска книга? Имаше стотици рецепти и бе готвила по всяка от тях.
— Може и да си поиграя. Някой ден.
— Ако сглобиш нещо, ще го изпратя на агента ми.
— Защо?
Броуди лапна последното си парче месо.
— Страхотно печено. Позволи ми да ти обясня. Ако напишеш роман, ще ме накараш да го прочета само ако опреш пистолет в челото ми. И чак тогава, ако не е прекалено скапан, може да го пратя на агента ми. Но тъй като лично опитах готварските ти умения, мога да ти предложа помощ, без да ме заплашваш с пистолет или да ме съблазняваш със секс.