Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Не е лъжа, помисли си Рийс, като загледа как „мечето“ пееше любовната си песен, вторачен в очите на жена си.
По света има нежност и мили хора, напомни си тя. И любов, и радост. Хубаво бе, че отново ставаше част от тях.
Не по-малко приятно й бе да се посмее на следващата изпълнителка — блондинка с кошмарен слух, но добро чувство за хумор, която съсипа една от песните на Доли Партън.
Рийс изкара в бара цял час и реши, че е постигнала невероятен успех.
Докато крачеше към апартамента си по тихите безлюдни улици, се почувства в безопасност и почти напълно спокойна.
А когато отключи вратата си, се почувства у дома.
Заключи, пусна резето, подпря стола под топката на вратата и отиде да се измие.
Замръзна до вратата на банята. Нито една от тоалетните й принадлежности не беше на мястото си на рафта до мивката. Рийс затвори очи, но когато ги отвори, рафтът все още си беше празен. Дръпна огледалната вратичка на шкафчето, където държеше лекарствата си и пастата за зъби. То също бе празно.
Изстена притеснено и се завъртя, за да огледа стаята. Леглото беше оправено и спретнато, както го бе оставила сутринта. Чайникът блестеше на печката. Но анцугът с качулка, който бе оставила на закачалката, липсваше.
А платненият й сак стоеше до леглото.
Краката й се разтрепериха, когато отиде до сака, дръпна ципа и откри всичките си дрехи грижливо прибрани вътре.
Всичко, с което бе пристигнала в града. Всичките й неща бяха спретнато подредени. Готови за пътуване.
Кой би направил подобно нещо?
Рийс се отпусна на крайчеца на леглото. И погледна истината в очите. Никой не би могъл да го направи. Не и с новото резе на вратата.
Значи беше нейно дело. Нямаше друга възможност. Някакъв инстинкт или пък остатъците от нервната й криза я бяха накарали да събере нещата си. Да се приготви да побегне за пореден път.
Но защо не можеше да си спомни?
Не ми е за първи път, напомни си тя и стисна главата си с ръце. Не за първи път й се губеха моменти и не можеше да си спомни какво е правила.
Но бяха изминали месеци откак й се бяха случвали подобни неща.
Почти у дома, каза си тя отчаяно. Наистина бе повярвала, че тук е намерила новия си дом. Но явно нещо дълбоко скрито в душата й знаеше, че дори не се е доближавала до него.
Може би трябваше да послуша инстинкта си. Да грабне сака, да го метне в колата си и да поеме на някъде. Където и да е.
Но ако го направеше, значи се предаваше. А тук се справяше добре. Беше приготвила интимна вечеря, беше излизала с приятелка. Имаше си работа и апартамент. Имаше дори самоличност.
Рийс прибра дрехите си в гардероба и върна четката и лекарствата на мястото им. После включи компютъра. Уви се в дебело одеяло, за да се пребори с ледените тръпки по гърба си, и започна да пише.
Не избягах. Днес готвих и си спечелих заплатата. Пийт си поряза ръката, докато миеше чинии, и изпаднах в шок от кръвта. Припаднах, но не побягнах. След работа отидох в бара на Кланси заедно с Линда-Гейл. Говорихме си за мъже, за фризьори, все нормални неща, за каквито си говорят жените. В бара има караоке, а стените са украсени с главите на убити животни. Лосове и елени, дори мечки. Хората пеят, най-вече кънтри песни. За кратко ме обхвана паника, но не побягнах и се почувствах по-добре. Имам си приятелка в Ейнджълс Фист. Всъщност повечето хора тук са мили и дружелюбни, но приятелството си е друго нещо.
По някое време днес трябва да съм си събрала нещата, но не си спомням да съм го правила. Може да е станало по време на почивката, след като Пийт се нарани. Кръвта ме стресна и ме върна право в „Манео“. За минута ми се стори, че виждам кръвта на Джини, а не на Пийт.
Но си разопаковах нещата и ги прибрах на мястото им. Утре ще отида при доктор Уолъс, за да му опиша мъжа и жената, които видях на реката. Защото наистина ги видях. Знам какво стана.
Не избягах днес. Няма да избягам и утре.
13.
Доктор Уолъс поднесе кафе и чай в красиви керамични чаши. Захаросаните бисквити бяха подредени в чиния от бледозелено стъкло. Закуската бе поднесена сред семейните снимки и пъстрите възглавници във всекидневната на доктора, който сервираше с финеса на възрастна изискана дама, приемаща приятелките от литературния си клуб.
Беше положил усилия да успокои Рийс и бе успял. Тя се чувстваше очарована, а не паникьосана, докато седяха пред пламтящия в камината огън в уютната стая, ухаеща на гардения.
Първото й впечатление беше за удобство и добър вкус, а второто, че този мъж е прекрасен домакин.
По стените нямаше животински глави, нито колела от каруца, нито дебели индиански одеяла. И макар докторът да бе запален рибар, над камината не висеше грозна риба, а великолепно овално огледало в черешова рамка.