Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Обичам го откакто се помня. Всъщност от шестнадесетгодишна, минало е доста време. Ло също ме обича, но се справя с чувствата си, като тича наоколо като смахнат и чука всяка жена, която види, за да не мисли за мен. Реших да го оставя да се наиграе, но времето му вече изтича.
— Хм. Доста си либерална.
— Напоследък ми е все по-трудно.
— Ло и аз никога… в случай че се питаш…
— Знам. Но не бих те обвинила, ако бе направила нещо с него. Поне не много. Разбирам се чудесно с Хуанита, а преди известно време Ло я чукаше редовно. Пък и коя ли не е чукал? — изсмя се тя горчиво. — Но сигурно нямаше да те черпя бира, ако и ти бе минала през леглото му. С него бяхме гаджета, когато бяхме по на шестнадесет години, тогава още не бяхме готови за сериозна връзка. Кой ли пък е готов за сериозни отношения на шестнадесет?
— Но сега си готова.
— Да, сега съм готова. А ако случайно се чудиш, Броуди не е имал връзка с никоя от Ейнджълс Фист. Носеше се слух, че се виждал с някаква адвокатка в Джаксън, имаше подозрения, че е флиртувал с няколко туристки, но не е спал с никоя от местните жени.
— Предполагам, че не е лошо да го знам. Но всъщност не съм сигурна какво има между нас. Като изключим адски силното сексуално привличане.
— Никак не е малко.
— Мина доста време от последната ми връзка. — Рийс се заигра с крайчетата на косата си докато оглеждаше прическата на Линда-Гейл. — Къде си правиш косата? — попита тя.
— Когато бързам или когато съм склонна да похарча пари?
— Мисля си по въпроса и аз да изхарча малко за косата си.
— Рийс, хич не му мисли. Просто го направи. Знам подходящото място. Следващата седмица ще помолим Джоуни да ни даде едновременно почивен ден и ще те заведа на фризьор.
— Длъжна съм да ти призная, че последния път, когато отидох на фризьор, избягах от салона като подплашен заек.
— Хубаво, че ме предупреди — ухили се Линда-Гейл, като облиза сиренето от пръстите си. — Ще донеса въже.
Един от местните каубои се качи на малката сцена. Беше поне метър и осемдесет, издокаран в кожени ботуши и избелели джинси.
— Представление ли ще има? — попита Рийс, когато мъжът хвана микрофона.
— Зависи какво разбираш под представление. Караоке — обясни Линда-Гейл, докато вдигаше чаша към каубоя. — Всяка вечер се забавляват по този начин. Това е Рубен Гейтс. Работи в ранчото заедно с Ло.
— Черно кафе, яйца с препечени филии, бекон и пържени картофи. Редовен клиент в неделя сутрин.
— Точно така. Добър певец е.
Рубен имаше плътен баритон и очевидно тълпата си падаше по изпълненията му. Всички заръкопляскаха възторжено, когато каубоят запя „Руби“.
Докато го слушаше как пее за неверни жени, Рийс се опита да си го представи на брега на реката в черно яке и оранжево ловджийско кепе.
Не е невъзможно, помисли си. Ръцете му бяха силни, а и стойката му изглеждаше подходяща.
Да, би могло убиецът да е човек, за когото тя пържеше яйца и картофи в неделя сутрин. Но също така би могъл да е и всеки от мъжете, седнали до бара или около масите. Всеки от тях можеше да е убиец. Всеки един, повтори си и усети как я обзема дива паника.
Разговорите в заведението продължаваха приглушено от уважение към изпълнителя. Чашите потракваха по дървения бар, столове стържеха по пода.
А противната паника започна да блокира достъпа на въздух до гърдите й.
Виждаше лицето на Линда-Гейл и движението на устните й, но тревогата бе натъпкала ушите й с памук. Насили се да си поеме дълбоко дъх.
— Какво? Извинявай, не те чух.
— Добре ли си? Ужасно пребледня. Главата ли те заболя?
— Не. Добре съм — едвам пророни Рийс и се насили да погледне към сцената. — Предполагам, че все още имам проблеми, когато съм сред много хора.
— Искаш ли да излезем? Не сме длъжни да седим тук.
Но всеки път, когато побягваше отнякъде, правеше стъпка назад.
— Не, добре съм. Ти пееш ли в бара понякога?
Келнерката хвърли бърз поглед към сцената, където Рубен се покланяше под ентусиазираните аплодисменти.
— Разбира се. Искаш ли и ти?
— Не и за милион долара. Е, добре, не и за половин милион.
На сцената се качи друг мъж. Беше около метър и седемдесет и тежеше поне сто кила. Рийс реши, че може да го елиминира от списъка със заподозрените.
Мъжът я изненада с нежния си тенор.
— Не го познавам — отбеляза тя.
— М. Ънгър. Преподава в гимназията. М е за „мече“. И онази брюнетка в бялата риза е Арлийн, жена му. Не идват често в ресторанта на Джоуни — заети са с двете си деца. Но веднъж седмично посещават бара на Кланси, защото той обича да пее. Арлийн също работи в гимназията — сервира в трапезарията. Много са сладки. И страшно влюбени един в друг.