Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Устните му допряха нейните. Рийс усети вкуса на виното по езика му. Кръвта й закипя.
— О, Господи — изстена. — Имам чувството, че в мозъка ми е станало късо съединение. Всичко съска и пуши.
— Май трябва да си полегнеш.
— Бих искала. Наистина. Дори изпрах чаршафите за всеки случай.
Броуди се ухили весело.
— Изпра чаршафите?
— Да. Стори ми се разумно. Но… би ли отстъпил малко назад? Не мога да дишам.
Той се отдръпна леко.
— По-добре ли е така?
— И да, и не.
Помисли си, че писателят е невероятно привлекателен. Не красив, но адски сексапилен. Страхотно мъжествен. Големи ръце и крака, твърди устни и тяло.
— Искам да спя с теб. Искам отново да усетя всички онези прекрасни неща. Но мисля, че трябва да изчакам, докато съм по-уверена в себе си.
— И по-сигурна в мен.
— Това е една от чертите, които харесвам у теб. Веднага схващаш. За теб сексът ще е нещо нормално. Може да ти хареса, но все пак ще бъде нормално. А за мен ще е велико приключение. Искам и двамата да сме сигурни, защото за теб товарът също няма да е малък.
— Ясно. Няма да правиш секс само заради мен.
— Нещо такова.
— Адски мило от твоя страна.
Той отново залепи устни в нейните. Плъзна ръце по кръста, после по гърдите й. След миг отстъпи назад.
— Какво е положението с ябълковия пай? — попита.
— Какво? А, почакай.
Тя затвори очи за момент, като се опитваше да уталожи възбудата си.
— Страшно е вкусен. Иди и седни, след миг ще ти докажа. Искаш ли кафе?
— Нямаш кафе.
— Всъщност… — тя отстъпи встрани, за да избегне физическия контакт с Броуди, и взе термоса от плота. — Взех кафе от ресторанта.
— Имаш кафе?
Рийс забеляза, че най-после го бе изненадала.
— С мляко и една бучка захар, нали? — попита развеселено.
— Да, благодаря.
Рийс поднесе десерта във всекидневната.
— Не е секс — каза, — но е добър финал за вечерята.
Броуди лапна голямо парче.
— Къде беше този десерт през целия ми живот?
— Научих се да го правя заради баща ми. Беше любимият му сладкиш.
— Баща ти е бил човек с вкус.
Рийс се усмихна.
— Още не си казал нищо за… не знам как да го нарека.
— Мисля, че терминът е „убийство“.
— Да, терминът е „убийство“. Една от теориите на шерифа е, че съм сбъркала мястото, а жената не е била мъртва. Смята, че съм видяла двама души да се карат, но не се е стигнало до убийство. И затова никой не е съобщил за изчезнала жена.
— Но ти не си съгласна с него.
— Не съм. Знам какво видях и къде го видях. Може да не са съобщили за изчезването на жената, тъй като не е била важна за никого. Или пък е била от Франция.
Броуди се усмихна.
— Откъдето и да е била, все някой трябва да я е видял. Да сипва бензин, да си купува продукти, или да се мотае в някой мотел или къмпинг. Можеш ли да я опишеш добре?
— Вече ти казах.
— Имам предвид дали можеш да я опишеш на художник?
— На полицейски художник ли?
— В Ейнджълс Фист полицията не разполага с такъв, но в града има талантливи художници. Мислех си за доктора.
— За доктора?
— Той прави скици с въглен. Хоби му е, но наистина е добър.
— И ще му описвам жертва на убийство, а няма да бъда подложена на преглед?
Броуди сви рамене.
— Ако нямаш доверие на доктора, мога да намеря друг.
— Имам доверие на теб — отвърна Рийс и се усмихна, когато Броуди се намръщи. — Виждаш ли? Казах ти, че е бреме. Да, имам ти доверие, затова съм готова да опитам с доктор Уолъс. Ако дойдеш с мен.
Броуди вече бе планирал да отиде с нея. В никакъв случай не би пропуснал нищо от историята. Но продължи да се мръщи, докато ядеше десерта си.
— Какво ще получа в отплата? — попита той. — Може би нещо, което би вървяло с бутилката бяло вино в хладилника ти?
— В неделя имам почивен ден. Ще се погрижа за менюто.
Той глътна и последната хапка.
— Добре, и аз ти имам доверие. Ще говоря с доктора.
12.
— Е, как мина? — попита Линда-Гейл, като остави чиниите на плота и сръчка Рийс с лакът.
— Кое как мина?
— Срещата ти с Броуди снощи.
Рийс обърна хамбургерите.
— Просто му приготвих вечеря. Трябваше да му се отплатя за една услуга.
— Само вечеря — ухили се Линда-Гейл и завъртя очи към Пийт. — И твърдиш, че не се възползва?
— Рийс е влюбена в мен — обади се Пийт. — Лудо влюбена. Едвам се сдържа.
— Вярно е. Всеки път се боря със себе си.
— Купи свещи — напомни й Линда-Гейл. — И ленени салфетки. И скъпо вино.
— Господи — изкиска се Рийс. — Никакви тайни ли няма в Ейнджълс Фист?
— За мен никакви. Хайде, сподели. Собственият ми любовен живот е мизерен като косата на Пийт напоследък.