Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Затвори очи и си пое дълбоко дъх. Усети уханието на гъбите, чушките, лука и печеното месо.
Не само бе в безопасност и сравнително нормална, но и твореше. Тази вечер не трябваше да се тревожи за нищо друго, освен за приготвянето на вкусна вечеря. Дори и да й се наложеше да я изяде сама. В мига, когато си го помисли, чу стъпки по стълбите.
Първоначалната паника премина бързо. Бе спокойна, когато чу почукването. Избърса ръцете си в малката кърпа, закачена на колана й, и отиде да отключи вратата.
Спокойна съм, но не съм малоумна, помисли си тя и попита предпазливо:
— Броуди?
— Да не очакваш някого друг? Какво има за вечеря?
Рийс се усмихна и отключи.
— Котлети от сьомга и задушени аспержи.
Той присви очи и влезе в апартамента. После вдъхна уханията и се ухили доволно.
— Месо. Ура! А това май можеш да го прибереш за някой друг път — добави, като й подаде бутилка вино.
Рийс забеляза, че беше „Пино Гриджио“. Осъзна, че Броуди обръщаше внимание на думите й, макар да се правеше на ударен.
— Благодаря. Отворих бутилка „Каберне“. Надявам се, нямаш нищо против.
— Няма да откажа — ухили се гостът й, като свали якето и го метна на стола. — Ново резе?
Да, наистина забелязва всичко, помисли си Рийс.
— Да, Дръбър ми го монтира. Вероятно прекалих малко, но ще спя по-спокойно.
— И телевизор. Напредваш.
— Реших да се порадвам на технологията.
Рийс му наля чаша вино, завъртя се, извади печеното от фурната и го остави отгоре на печката.
— Охо, точно каквото майка ми правеше.
— Наистина ли?
— Не. Майка ми можеше да изгори и доставено от ресторант.
Рийс се усмихна и приключи с пълненето на гъбите.
— Какво работи майка ти? — попита.
— Психиатър е. Има частна практика.
Рийс се опита да не обръща внимание на автоматичното присвиване на стомаха си, като се съсредоточи върху гъбите.
— Аха.
— И прави макрамета — добави Броуди.
— Какво?
— Усуква въжета, връзва ги на възел и се получават произведения на изкуството. Веднъж дори украси с тях малък апартамент. Смахната е в това отношение.
Рийс пъхна гъбите във фурната.
— А баща ти?
— Баща ми обича барбекю навън, дори през зимата. Професор е, преподава в колеж. Романски езици. Според някои родителите ми са странна двойка. Майка ми е енергична и обича светски събирания. Баща ми е свенлив и вечно замечтан. Но бракът им върви добре. Ти няма ли да пиеш вино?
— След минута — отвърна тя. — Имаш ли братя и сестри?
— Двама братя и две сестри.
— Винаги съм искала брат или сестра. Или да се карам с него, или пък да се съюзим срещу останалите. Но съм единствено дете, а и двамата ми родители бяха сами деца.
— Така всеки получава по-голяма порция пуйка в Деня на благодарността.
— Да, винаги има и положителни страни. Една от причините да обичам работата си в „Манео“ бе, че там бе адски шумно, весело и оживено. У дома не беше така. Баба ми е чудесна. Солидна, добра и справедлива. И много мила към мен — добави Рийс и вдигна чашата си за наздравица. — Доста я разтревожих през последните две години.
— Знае ли къде си сега?
— Разбира се. Обаждам й се на всеки една-две седмици, пиша й редовно по имейла. Тя страхотно се кефи на имейлите. Баба ми е модерна жена. И води пълноценен живот. Развела се с дядо ми, преди да се родя. Никога не съм го виждала. А след това започнала собствен бизнес — вътрешно обзавеждане.
Рийс разсеяно огледа малкия си апартамент.
— Направо ще се поболее, ако види къде живея. Но няма значение. Тя обича да пътува. Но когато родителите ми загинаха — в зловеща катастрофа, когато бях на петнадесет години, тя заряза личния си живот и започна да се грижи за мен. Не искаше да напускам Бостън, но не можех да остана там.
— Сигурен съм, че предпочита да си щастлива и спокойна, отколкото да си при нея в Бостън.
Рийс се замисли.
— Прав си, но през последните месеци определено се чувствах виновна. Както и да е, успях да я убедя, че вече съм добре. В момента е в Барселона, пазарува разни неща за магазина си.
Рийс извади гъбите от фурната и ги поръси с пармезан.
— Щяха да са по-хубави с прясно сирене, но не успях да намеря.
— Вероятно ще мога да хапна няколко — ухили се Броуди.
Тя подреди гъбите в чинията и я сложи на плота.
— Това е първата вечеря, която приготвям за някого от две години.
— Всеки ден готвиш долу в ресторанта.
Рийс поклати глава.
— Онова е работа. Имам предвид, че е първата вечеря, която готвя с удоволствие. Онази вечер не се брои. Беше съвсем набързо и без подготовка. Това готвене ми липсваше. Не осъзнавах обаче колко много чак до тази вечер.