Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Два часа по-късно Нийл седеше с мисис Арлингтън в кабинета на баща си. Положението й наистина е лошо, помисли си той. Бе притежавала стабилни акции, носещи добри дивиденти, но ги беше продала всичките, за да хвърли парите в едно от многото рисковани предприятия. Преди десет дни убедили мисис Арлингтън да купи сто хиляди акции от някакво съмнително предприятие по пет долара едната. На следващата сутрин акциите се покачили на пет долара и четвърт, но до следобеда започнали да падат стремглаво. Сега струваха по-малко от долар.

Значи петстотин хиляди долара в акции са сведени до около осемдесет хиляди и то при положение, че се намери купувач, помисли си Нийл, като погледна със съжаление през бюрото към пепелявото лице на жената, чиито сплетени пръсти и приведени рамене издаваха тревогата й. Тя е на възрастта на мама, помисли си той, а в момента изглежда с двадесет години по-възрастна.

— Положението е доста лошо, нали? — попита мисис Арлингтън.

— Страхувам се, че е така — отвърна Нийл.

— Разбирате ли, това бяха парите, които смятах да използвам при освобождаването на някой от по-големите апартаменти в „Латъм Майнър“. Но винаги съм се чувствала виновна при мисълта да употребя всичките тези пари за себе си. Имам три деца и когато Дъглас Хенсън се оказа толкова убедителен, а мисис Даунинг ми потвърди колко пари е спечелила за по-малко от седмица с негова помощ, си помислих, е, добре, ако удвоя парите, ще мога да оставя нещо на децата, както и да живея в „Латъм Майнър“.

Опита се да сдържи сълзите си.

— А после миналата седмица не само загубих парите си, но на следващия ден ми се обадиха, че един от големите апартаменти бил свободен, онзи, който трябвало да вземе Нюела Мур.

— Нюела Мур ли? — бързо повтори Нийл.

— Да, жената, която беше убита миналата седмица. — Мисис Арлингтън попи с кърпичка сълзите, които повече не можеше да сдържа. — Сега изгубих апартамента, а децата не само няма да получат наследство, но на едно от тях може да му се наложи и да ме приюти.

Поклати глава.

— Знам го от седмица, но писменото потвърждение за покупката на акциите, което получих тази сутрин, просто ме довърши. — Попи сълзите си. — Е, стига.