Отвъд реката, сред дърветата
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Сербезова
- Жанр: История
Электронная книга - «Отвъд реката, сред дърветата». Краткое содержание книги:
Приличаха на огромен влак. Летяха високо в небето и никога не са били по-красиви. Казах на началника на разузнавателното отделение, че трябва да ги кръстим „Валхала експрес“. Омръзна ли ти?
— Не. Мога да си представя „Валхала експрес“. Тук сме виждали самолети, и то неведнъж. Но чак толкова много — никога.
— Намирахме се на две хиляди ярда от мястото, където трябваше да започнем атаката. Знаеш какво означава две хиляди ярда, дъще, по време на война, когато нападаш, нали?
— Не. Откъде бих могла да знам?
— След това предната част на „Валхала експрес“ изсипа димни бомби, обърна се и си отиде вкъщи. Димките бяха изсипани точно и показаха ясно целта — позициите на фрица. Тези позиции бяха добри и може би щеше да се окаже невъзможно да го отместим, ако не се беше случило това могъщо и величаво нещо, което в момента преживявахме.
След това, дъще, другите части на „Валхала експрес“ изсипаха какво ли не върху фрицовете и върху мястото, където се бяха заселили, и се опитваха да ни задържат. По-късно там всичко изглеждаше така, сякаш цялата земя беше изригнала и пленниците, които заловихме, трепереха, както трепери човек, когато го удари маларията. Бяха храбри момчета от Шеста парашутна дивизия, но всичките трепереха и колкото и да се стараеха, не можеха да се овладеят.
Е, както виждаш, бомбардировката беше хубава. Точно това е нужно в живота. Да накараш някого да трепери от страх пред справедливостта и могъществото.
И така, след това, дъще, хайде да не те отегчавам, вятърът духаше от изток и димът започна да се връща към нас. Тежките бомбардировачи действуваха върху димната завеса, а сега тя беше над нас. Следователно те бомбардираха и нас по същия начин, както бяха бомбардирали фрицовете. Най-напред дойдоха тежките бомбардировачи и който беше там през този ден, няма защо да се страхува от ада. После, за да подготвят добре пробива и да оставят колкото може по-малко хора и от двете страни, долетяха средните бомбардировачи и се заеха с тези, които бяха оцелели. След това направихме пробива, веднага щом „Валхала експрес“ си замина, разпростирайки се в своята красота и величие от тази част на Франция чак до Англия.
Ако човек изобщо има съвест, мислеше полковникът, той би трябвало някога да се замисли какво са всъщност въздушните сили.
— Дай ми чаша от тази „Валполичела“ — каза полковникът и се сети да добави: — моля. Извинявай — продължи той. — Успокой се, мое пале, моля те. Ти поиска да ти разкажа.
— Не съм твоето пале. Това трябва да е някоя друга.
— Правилно. Ти си моята последна, истинска, единствена любов. Така ли е? Но ти сама пожела да ти разкажа.
— Моля те, разказвай — каза момичето. — Бих искала да бъда твоето пале, ако знаех как. Но аз съм само едно момиче от този град, което те обича.
— Ще го имам предвид — отговори й полковникът. — И аз те обичам. А онази думичка вероятно съм научил на Филипините.
— Вероятно. Но аз предпочитам да бъда просто твоето момиче.
— Ти си моето момиче. С всичките му такъми и знаме отгоре.
— Моля те, не бъди груб. Моля те, обичай ме честно и ми разкажи най-честно, без да си причиняваш каквато и да било болка.
— Ще ти разкажа честно. Най-честно и нека това да причини болка на когото си иска. След като те интересува, по-добре е да го чуеш от мен, вместо да го прочетеш в някоя книга с твърди корици.
— Моля те, не бъди груб. Просто ми разкажи как е било всичко, прегърни ме силно и ми разкажи честно, докато ти олекне, ако изобщо е възможно да ти олекне.
— Нищо не ми тежи. Само това, че тежките бомбардировачи се използуват като тактическо средство. Нямам нищо против тях, ако ги използуват както трябва, дори и да причиняват смърт. Но за поддръжка на сухопътните войски ми дай човек като Пийт Кесада. Ще си намерят майстора.
— Моля те.
— Ако искаш да зарежеш един съсипан тип като мен, този приятел би могъл да ти окаже добра поддръжка.
— Ти не си съсипан, каквото и да значи това, и аз те обичам.
— Дай ми, моля те, две хапчета от онова шишенце и ми налей чашата „Валполичела“, която забрави да налееш, а аз ще ти разкажа още нещо.
— Не трябва. Не трябва да ми разказваш, сега вече знам, че това е вредно за тебе. Особено денят, когато се е появил „Валхала експрес“. Не съм инквизиторка, или както се нарича жената-инквизитор. Хайде да полежим спокойно и да погледаме през прозореца, да съзерцаваме нашия Канале. Гранде и да видим какво става в него.