Отвъд реката, сред дърветата
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Сербезова
- Жанр: История
Электронная книга - «Отвъд реката, сред дърветата». Краткое содержание книги:
Смъртта е… мислеше той. Тя идва постепенно и дори не се вижда откъде е влязла. Понякога идва отвратително. Може да дойде от непреварената вода, от лошо поставените предпазващи от комари ботуши или с оглушителния, нажежен до бяло, звънтящ тътен, който е част от живота ни. Идва със слабия пукащ шепот, предхождащ шума на автоматичното оръжие. Може да дойде с пушещата дъга на гранатата, или с острия, крякащ звук от избухващата мина.
Виждал съм я как идва, освободена от бомбодържателя, описвайки онази причудлива крива. Идва и с металния, раздиращ грохот на кола или просто от отсъствие на сцепление върху хлъзгав път.
При повечето хора идва в леглото като двойник на любовта. Почти цял живот съм живял с нея и да я раздавам е било основният ми занаят. Но какво мога да разкажа на това момиче сега, в тази студена ветровита утрин в хотел „Грити палас“?
— Какво би искала да знаеш, дъще?
— Всичко.
— Добре — каза полковникът. — Слушай.
Глава двадесет и девета
Лежаха на приятно твърдото, току-що оправено легло, притиснати силно един до друг, а главата й беше върху гърдите му, косата й се разстилаше по неговата стара твърда шия и той й разказваше:
— Дебаркирахме, без да срещнем сериозна съпротива. Истинска съпротива ни готвеха на другия бряг. Трябваше да се свържем с хората, спуснати с парашути, да завземем и укрепим някои градове. След това завзехме и Шербург. Не беше лесно, пък и трябваше да се действува много бързо, командуваше един генерал, Джо Мълниеносния, за когото никога не си чувала. Добър генерал.
— Продължавай, моля те. Вече си ми говорил за Джо Мълниеносния.
— След Шербург имахме всичко. Не взех за себе си нищо, освен един адмиралски компас, защото тогава имах малка лодка на Чесъпийкския залив. На наше разположение беше всичкият „Мартел“ с печата на Вермахта, а някои успяха да задигнат дори и по шест милиона от френските франкове, пуснати в обращение от германците. Тези банкноти вървяха до миналата година, а тогава се харчеха петдесет за долар и много хора, които знаеха как да ги изпратят на близките си по любовниците или по адютантите си, сега имат трактор вместо муле.
Не откраднах нищо друго, освен компаса, защото мислех, че кражбите на ненужни неща по време на война носят нещастие. Но пиех коняк, а когато имах време, се опитвах да работя с компаса. Той ми беше единственият приятел, а телефонът — моят живот. Бяхме опънали повече жици, отколкото са… в Тексас.
— Моля те, разказвай ми и не бъди толкова груб. Не знам и не искам да знам какво означава тази дума.
— Тексас е голям щат. Ето защо използувах женското му население като символ. Не може да се каже повече, отколкото са… в Уайоминг, защото там има около трийсет, по дяволите, да речем петдесет хиляди…, а при нас имаше безброй жици и ние непрекъснато ги опъвахме, навивахме ги и отново ги опъвахме.
— После?
— Ще продължа направо с пробива. Моля те, кажи ми, ако ти е скучно.
— Не.
— И така, направихме проклетия пробив — каза полковникът. Сега главата му беше обърната към нейната и той не разказваше, а се доверяваше: — Първия ден противниковите самолети долетяха и пуснаха играчките за коледната елха, които объркват радарите, и настъплението беше отложено. Бяхме готови да започнем, но го отложиха. Съвсем правилно, сигурен съм. Обичам най-висшите офицери, както обичам свинските, знаеш какво.
— Разказвай, без да ставаш лош.
— Условията не бяха благоприятни — каза полковникът. — На втория ден вече имахме готовност, както казват английските ни братовчеди, които не могат да направят пробив дори и в мокра салфетка, а над нас се появиха хората от дивата синя далечина.
Самолетите все още излитаха от гюлето, където живееха на онзи зелен затревен самолетоносач, наречен Англия, когато се появиха първите — блестящи, лъчисти и красиви. Защитната боя, с която ги покриваха преди нападение, беше изстъргана, а може и да не е била — не си спомням точно.
Както и да е, дъще, непрекъснатата им линия можеше да се види на изток, докъдето ти стига погледът.