Отвъд реката, сред дърветата
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Сербезова
- Жанр: История
Электронная книга - «Отвъд реката, сред дърветата». Краткое содержание книги:
— Но как си могъл да се ожениш за такава жена?
— По погрешка, както вече ти обясних.
— Хайде, разказвай.
— В залата имаше повече карти, отколкото господ би могъл да разгледа, когато е най-работоспособен — продължи полковникът. — Грандиозният план, Полуграндиозният план и Суперграндиозният план. Всички тези хора се правеха, че ги разбират, както и момчетата с показалките — нещо като недодялани билярдни щеки, които използуваха, за да обясняват.
— Не говори груби думи. Аз дори и не знам какво значи недодялан.
— Изработен неумело — обясни полковникът. — А също и несъвършен като инструмент или по характер. Това е стара дума. Може би се среща в санскритския.
— Моля те, разказвай.
— За какъв дявол? Защо позорът трябва да бъде прославен точно с моята уста?
— Ще го запиша, ако искаш. Мога да запиша съвсем точно това, което чувам или мисля. С грешки, разбира се.
— Ти си щастливо момиче, щом можеш да записваш съвсем точно това, което чуваш или мислиш. Но да не си посмяла да запишеш нито една дума от това.
Той продължи:
— Мястото е пълно с кореспонденти, всеки облечен по свой вкус. Някои са скептични, други — изключително нетърпеливи.
Има и група пищоваджии, за да въдворяват ред и да направляват показалките. „Пищоваджия“ наричаме човек, който не е действуващ военен, но е дегизиран в униформа, може да се каже костюм, и се вълнува всеки път, когато пистолетът го чукне по бедрото. Между другото, дъще, това оръжие няма нищо общо със стария, истинския пистолет — то е пропуснало повече хора по време на бой, отколкото, предполагам, всяко друго оръжие. Не разрешавай на никого да ти дава такова оръжие, освен ако искаш да удряш с него хората по главата в бара „Хари“.
— Никога не съм искала да удрям някого, освен може би Андреа.
— Ако някога удариш Андреа, удари го с цевта, а не с дръжката. С дръжката е ужасно бавно и невинаги улучваш, а ако улучиш, цапаш ръцете си с кръв, когато го прибираш. Но, моля те, да не си посмяла да удариш Андреа, защото ми е приятел. Пък и не мисля, че е лесен за удряне.
— И аз не мисля. Моля те, разкажи ми още за срещата или събранието. Смятам, че сега бих могла да разпозная един пищоваджия. Но искам да съм сигурна.
— Пищоваджиите, с цялото високомерие на своето съсловие, чакаха присъединяването на великия генерал, който щеше да обясни операцията.
Кореспондентите мърмореха или бъбреха, а интелигентните бяха навъсени или безучастно весели. Всички седяха на сгъваеми столове като на лекция в Шатокуа. Извинявай за тези местни названия, но ние сме местен народ.
Влезе генералът. Той не беше пищоваджия, а крупен бизнесмен: забележителен политик от изпълнителски тип. В онзи момент армията представляваше най-крупният бизнес в света. Той взе недодяланата показалка и с пълна увереност и без лоши предчувствия ни обясни естеството на атаката, защо я извършваме и колко леснопостижим е успехът — няма нищо трудно.
— Продължавай. Дай да ти напълня чашата и, моля те, погледни светлината върху тавана.
— Напълни я, а аз ще погледна светлината и ще продължа.
— Този настойчив проповедник, казвам това не с подигравка, а с възхищение от всички негови дарби, изброи с какво ще разполагаме. Увери ни, че няма да ни липсва нищо. По това време седалището на организацията, наречена ВЩСЕВ, беше в един град на име Версай край Париж. Трябваше да атакуваме на изток от Аахен, на разстояние триста и осемдесет километра от това място. Една армия може да е огромна, но все пак трябва да се приближиш поне малко до нея. И те накрая се придвижиха напред до Реймс, който беше на двеста и четиридесет километра от фронта. Но това стана месеци по-късно.
Разбирам, че големият началник трябва да стои на разстояние от подчинените си. Разбирам всичко, свързано с големината на една армия и разните трудности. Дори разбирам и науката за придвижването, настаняването и снабдяването на войските, която не е трудна. Но никой в историята не е командувал от толкова далече.