Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Никога не съм го правила.
- Добре, сега ще го направиш. Побързай! В куфара има пакет с надпис „Кромкот“. Извади едно листче.
Сакс намери пакет еластични листчета с размер 12 на 18 сантиметра, подобни на фотографска хартия.
- Намерих ги. Да поръся ли врата ѝ с прах за отпечатъци?
- Не. Само долепи листчето с лъскавата страна към кожата, там, където смята, че я е стискал. Задръж така три секунди.
Сакс го направи, докато Монеле стоически гледаше в небето. После, по нареждане на Райм, поръси листчето с фина металическа пудра.
- Е? - попита нетърпеливо Райм.
- Не е добър. Виждат се очертанията на пръст, но не и ивиците. Да го хвърля ли?
- Никога не хвърляй нищо от местопрестъплението, Сакс - каза строго Райм. - Ще ми го донесеш. Искам да го видя.
- Още нещо, което щях да забравя - каза Монеле. - Той ме опипа.
- Искате да кажете, че ви е насилил? - попита внимателно Сакс. - Изнасили ли ви?
- Не, не. Не в сексуалния смисъл. Опипа рамото ми, лицето, зад ухото. Лакътя. Стискаше. Не знам защо.
- Чу ли, Линкълн? Опипал я. Но не изглежда да е искал да я изнасилва.
- Да.
- Und... И още нещо. Знаеше немски. Немного добре. Като че само го е учил в училище. И ме нарече Хана.
- Как я нарекъл?
- Хана - повтори Сакс в микрофона. - Знаете ли защо?
- Не. Но само така ме наричаше. Като че името му харесваше.
- Чу ли това, Линкълн?
- Да. Сега да се заемем със сцената. Няма време.
Когато Сакс стана, Монеле внезапно протегна ръка и я хвана за китката.
- Госпожице... Закс. Немкиня ли сте?
Сакс се усмихна:
- Някой от прадедите ми...
Монеле кимна. Притисна дланта на Сакс към бузата си:
- Vielen Dank. Много благодаря, госпожице Закс. Danke schun.
15.
Трите крушки на халогенния прожектор обляха мрачния тунел в призрачна бяла светлина.
Сама на местопрестъплението, Сакс задържа погледа си върху пода. Нещо се беше променило. Какво ли?
Отново извади пистолета и се сниши до земята. Прокрадна се до един близък стълб.
- Той е тук - прошепна в микрофона.
- Какво?!
- Върнал се е. Бях убила няколко плъха. Изчезнали са.
От слушалките долетя смехът на Райм.
- Какво толкова смешно има?
- Не, Амелия. Събратята им са отмъкнали труповете.
- Събратята им ли?
- Имах един такъв случай в Харлем. Обезобразен, полуразложен труп, много от костите бяха скрити на голямо разстояние от тялото. Черепът беше в един варел, пръстите на краката - под купчина листа... Това взриви общественото мнение. Пресата започна да говори за сатанински секти, за серийни убийци. Познай кой се оказа извършителят.
- Нямам представа.
- Самата жертва. Беше се самоубил. Миещите мечки, плъховете и съселите си направили запаси от останките. Взели си трофеи. Никой не знае защо, но те обичат да събират такива играчки. Кажи сега къде се намираш.
- В основата на рампата.
- Какво виждаш?
- Широк тунел. Два странични, по-тесни. Плосък таван, подпрян с дървени стълбове. Стълбовете са олющени и нацепени. Подът е стар, бетонен, покрит с пръст.
- И тор?
- Така изглежда. Стълбът, за който беше завързана, се намира точно пред мен, в средата.
- Има ли прозорци?
- Не. Нито врати.
Сакс погледна към края на тунела, подът се губеше в черното нищо, като че отдалечен на светлинни години в пространството. Отчаянието започна да я гнети.
- Прекалено е голям! Няма да успея да го обходя..
- Успокой се, Амелия.
- Няма да успея да намеря нищо тук.
- Знам, че ти се струва огромен, но не забравяй, че ние търсим само три вида улики. Предмети, телесни течности и отпечатъци. Нищо друго. Ако го погледнеш от тази страна, не изглежда толкова непосилно.
„Лесно ти е да го кажеш.“
- Освен това местопрестъплението не е толкова голямо, колкото изглежда Съсредоточи се само над местата, откъдето е минал. Отиди до стълба.