Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Добинс заусуква един риж кичур от косата си и се тръсна в най-близкия празен стол.
- Добре, да опитаме. Подземията... това е ключът на загадката. Това ме кара да мисля, че нашият човек крие нещо, започвам да си мисля за истерия.
- Той не действа истерично - възрази Селито. - Напротив, доста е спокоен и обмисля действията си.
- Не в този смисъл на „истерия“. Това е понятие за цял ред душевни разстройства. Проявява се, когато в живота на пациента се е случило някакво нещастие, което го е травми- рало дълбоко. Подсъзнателно тази травма се трансформира в нещо друго, нещо, с което организмът се опитва да се защити. При обичайните форми на истерията се наблюдават физиологични симптоми: гадене, болка, парализа. Но смятам, че в случая става дума за нещо друго. Наричаме го раздвояване на личността; когато травмата поразява психиката, а не физиологията. Хистерична амнезия, реакция на бягство от действителността. И разпадане на личността:
- Като Джекил и Хайд251 ли? - Мел Купър изпревари Банкс в ролята на наивника.
- Е, не вярвам наистина да страда от раздвояване на личността - продължи Добинс. - Такива случаи са много редки и класическият пациент с раздвояване на личността обикновено е по-млад и има по-нисък коефициент на интелигентност от нашия човек. - Кимна към таблицата. - Този е доста хитър. Очевидно много добре обмисля действията си. - Добинс погледна през прозореца за момент. - Интересно, Линкълн. Мисля, че вашият престъпник прибягва към второто си съзнание, когато му изнася, когато иска да убива, и това е много важно.
- Защо?
- Поради две причини. Първо, този факт говори за първичната му същност. Той е обучен - може би в професията си, - може би в детството - да помага на хората, не да им причинява зло. Свещеник, политик, социален работник. И второ, означава, че си е съставил пълен план за действие. Ако разгадаеш какъв, може би ще успееш да го откриеш.
- Какъв план?
- Може би от дълго време е искал да убива. Но не го е правил, защото си е търсил модел за подражание. Герой от книга или филм. Или някого, когото познава. Търсил е някого, с когото да може да се идентифицира, някого, чиито престъпления му дават право и той да убива. Влечението му към историята говори, че моделът му за подражание е личност от миналото.
- Реална ли?
- Не мога да кажа. Може да е литературен герой, може да не е. Хана, която и да е тя, е героиня от същата история. Германия - също. Или германските изселници в Америка.
- Някаква идея какво може да го накара да спре?
- Фройд е смятал, че истерията се причинява от конфликт на полово ниво (от какво друго?). В наши дни общото становище е, че такова поведение може да се предизвика от всяка травма. Не е задължително да е само едно събитие. Може да се дължи на общото протичане на живота - дълга поредица от лични и професионални неуспехи. Трудно е да се каже. - Очите на Добинс светнаха. - Но се надявам, Линкълн, да го хванете жив. Ще ми е любопитно да побеседвам с него за няколко часа.
- Том, записваш ли?
- Да, вожде.
- Имам един въпрос... - започна Райм.
- Бих казал Въпросът, Линкълн. Защо оставя уликите, .които водят към следващите жертви?
- Да. Защо оставя уликите?
- Помисли какво прави той... Той ти говори. Не убива безцелно като сина на Сам или убиеца от „Зодиак“. Той не е шизофреник. Той говори, на вашия език, на езика на криминологията. Защо? - Добинс направи няколко крачки, отново погледна таблицата. - Идва ми само едно предположение: той иска да сподели вината с вас. Виж, на него му е трудно да убие човек. По-лесно му е, ако ние му станем съучастници. Ако не успеем да спасим жертвите, смъртта им се дължи отчасти на наша грешка.
- Но това е добре за нас, нали? Означава, че убиецът ще продължава да ни оставя улики, по които да можем да разгадаваме следващите му стъпки. Иначе, ако ни постави много трудни загадки, няма да споделим вината му.
- Ами в това има логика - отвърна Добинс. Усмивката му беше изчезнала. - Но има още нещо, за което трябва да помислим.
Селито даде отговора:
- Отвличанията зачестяват.
- Точно така - потвърди Добинс.
- Че може ли да върши отвличанията по-често? - промърмори Банкс. - Три часа не е ли достатъчно бързо?
- О, ще намери начин - продължи психологът. - Най-вероятно е да започне да застрашава повече жертви наведнъж. - Добинс погледна Райм - Добре ли си, Линкълн?