Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Сакс се приближи до стълба с поглед, забит в земята.
Светлината от фенера бе ярка и сенките бяха много дълбоки. Струваше ѝ се, че има десетки места, където може да се скрие убиецът. Полазиха я тръпки.
„Не се отдалечавай, Линкълн - помисли си неволно тя. - Сърдита съм ти, но искам да те чувам. Дори само дъха ти.“
Спря, насочи „Полилайт“-а към земята.
- Изметено ли е? - попита Райм.
- Да, както при предишните убийства.
Бронираната жилетка стискаше гърдите ѝ и въпреки че бе леко облечена, жегата бе непоносима. Кожата я сърбеше и тя изпитваше непреодолимо желание да се почеше.
- При стълба съм.
- Изсмучи района за следови улики.
Сакс включи малката прахосмукачка „Дъстбъстър“. Шумът бе отвратителен. От него нямаше да чуе, ако някой се приближи, нито свалянето на предпазител или отварянето на автоматичен нож. Сакс неволно се огледа веднъж, два пъти. Едва не изпусна прахосмукачката, за да извади пистолета си.
Погледна следите в прахта на мястото, където бе лежала Монеле.
„Аз съм убиецът. Влача я. Тя ме рита. Спъвам се...“
Монеле е била в състояние да рита само в една посока, от рампата към изхода. Престъпникът не бил паднал, бе казало момичето. Това означаваше, че най-вероятно се е опрял на колене. Сакс провери още един-два метра в мрака.
- Бинго! - възкликна.
- Какво има? Кажи.
- Следи от обувки. Пропуснал е да ги замете.
- Не са ли нейни?
- Не, тя носеше маратонки. Тези са без грайфери. Два хубави отпечатъка. Сега ще знаем какъв номер носи.
- Не, не можем да си вадим такъв извод. Подметките може да са по-малки или по-големи от стъпалото. Но все пак ще са ни от полза. В куфара има електростатичен принтер. Малка кутия с пръчка. До нея има и няколко листа с ацетатна хартия. Постави един лист върху следата и търкули пръчката отгоре, като точилка.
Сакс намери уреда и направи две копия на отпечатъците. Внимателно ги прибра в едно хартиено пликче. Върна се до стълба:
- А тук има няколко сламки от метлата.
- От кое?...
- Извинявай. Не знаем откъде са. Има няколко сламки. Вдигнах ги и ги прибрах.
„Я, колко сръчна съм станала с тези моливи. Линкълн, нещастнико, знаеш ли как ще отпразнувам пенсионирането си от криминологията? Ще отида на китайски ресторант.“
Фенерът не осветяваше добре страничния тунел, в който бе избягала Монеле. Сакс спря за момент на границата с мрака, после навлезе в сенките.
- Кажи какво правиш, Амелия.
- В страничния тунел няма много неща. Измел е след нея. Господи, този човек мисли за всичко.
- Какво виждаш?
- Само следите от метлата.
„Хващам я, повалям я. Ядосан съм. Бесен. Започвам да я душа.“
Сакс се вгледа в земята.
- Тук има нещо, отпечатъци от колене! Когато я е душил, сигурно е стиснал кръста ѝ между краката си. Оставил е отпечатъци от лявото си коляно и е пропуснал да ги замете.
- Прекопирай ги.
Тя изпълни нареждането, този път по-бързо. Вече свикваше с инструментите. Тъкмо прибираше листата в един плик, когато нещо друго привлече вниманието ѝ.
„Какво е това?“
- Линкълн... тук има едно място... като че тук ръкавицата му е паднала, когато са се борили.
Направи снимка с фотоапарата. Не вярваше на очите си.
- Отпечатък, отпечатък от пръст!
- Какво? - попита недоверчиво Райм. - Да не е от жертвата?
- Не, няма начин. Нали видях пръстта около мястото, където е лежала. Ръцете ѝ са били през цялото време вързани с белезници. Тук се е навел да си вземе ръкавицата. Вероятно го е пропуснал при метенето. Голям, ясен, красив отпечатък!
- Посипи го с пудра за отпечатъци, освети го и го снимай.
Фотоапаратът трепереше в ръцете ѝ. Чувстваше се, сякаш бе намерила стодоларова банкнота на улицата.
- Изсмучи прахта в района, после се върни при стълба и обходи сцената.
Тя тръгна бавно, напред и назад. По една стъпка във всяка посока.
- Не забравяй да погледнеш нагоре - напомни ѝ Райм. - Веднъж разкрих един убиец благодарение на един-единствен косъм, закачен на тавана. Изстрелял куршум с калибър 0.357- от пистолет 0.38 и изпреварващите газове лепнали един косъм от ръката му върху плесента на тавана.
- Гледам. Таванът е с плочки. Мръсен. Нищо интересно. Няма цепки. Нито някакви отвори или капандури.