Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Und ръкавици.
- Опишете ги.
Били тъмни, не помнеше цвета.
- Нещо необичайно? В престъпника.
- Не. Беше бял. Това видях със сигурност.
- Видяхте ли номера на таксито? - попита Селито.
- Was241?
- Видяхте ли...
- Das Nummernschild - извика на немски Райм.
Сакс подскочи. „Откъде знае и немски?“ Повтори думата на момичето, но то поклати глава.
- Това го разбирам. Но защо казахте „такси“?
- Похитителят не караше ли жълто такси?
- Такси ли? Nein. Не. Караше обикновена кола.
- Чуваш ли, Линкълн?
- Да. Нашият човек си е намерил ново возило. И я е затворил в багажника, значи не е комби.
Сакс повтори думите му. Момичето кимна:
- Седан.
- Помните ли цвета? - продължи Селито.
- Светла, струва ми се. Може би сребриста или сива. Или такава, нали знаете, как се казва? Светлокафява.
- Бежова?
Тя кимна.
- Може би бежова - повтори Сакс в микрофона.
- Имаше ли нещо в багажника? - попита Селито. - Каквото и да е. Инструменти, дрехи, чанти?
Монеле каза, че бил празен.
- На какво миришеше? - обади се Райм. - В багажника.
Сакс предаде въпроса.
- Не знам.
- На бензин, на масло?
- Не. Миришеше... на чисто.
- Значи може би е нова кола - заключи Райм.
Монеле за момент избухна в сълзи. После тръсна глава.
Сакс я хвана за ръката. Момичето продължи:
- Пътувахме дълго време. Стори ми се дълго.
- Всичко е наред - успокои я Сакс.
Гласът на Райм я стресна:
- Накарай я да се съблече.
- Какво?
- Да си свали дрехите.
- Няма.
- Накарай лекаря да ѝ даде болничен халат. Трябват ни дрехите ѝ, Амелия!
- Но - прошепна Сакс, - тя плаче.
- Моля те. Много е важно.
Селито кимна и Сакс със свито сърце обясни на момичето за дрехите. Остана изненадана, когато Монеле кимна. Оказа се, че и тя иска час по-скоро да се отърве от кървавите парцали. Селито дискретно се оттегли, за да поговори с Бо Хауман. Монеле облече болничната дреха, а един от полицаите я загърна със сакото си. Сакс прибра дънките и фланелките в пликове.
- Готово - докладва по радиото.
- Накарай я да обходи местопрестъплението заедно с теб.
- Какво?
- Но не я пускай пред себе си, за да не унищожи някоя улика.
Сакс погледна младата жена, свита върху носилката между две коли на „Бърза помощ“..
- Не е в състояние. Той я е намушкал с нож. До кокал. За да привлече плъховете с кръвта.
- Може ли да се движи?
- Вероятно. Но нали знаеш какво е преживяла?
- Ще ти покаже откъде са минали. Ще ти каже къде е стоял.
- Трябва да я откарат в спешното отделение. Загубила е много кръв.
Райм се замисли. После каза спокойно:
- Помоли я все пак.
Но безгрижието му беше престорено, личеше му, че е готов да избухне. Сакс разбра, че Райм не е свикнал да се съобразява с хората. Преследваше само своето.
Той настоя:
- Само да влезете заедно.
„Майната ти, Линкълн Райм!“
- Виж...
- Знам, важно е.
Райм не каза нищо.
Сакс погледна Монеле. После чу нечий глас, не, своя глас, да казва:
- Ще вляза вътре да потърся улики. Бихте ли дошли с мен?
Очите на момичето се свиха като цепки. Рукнаха сълзи.
- Не, не, не! Не искам. Bitte nicht, oh, bitte nicht...
Сакс кимна, стисна момичето за ръката. Понечи да заговори в микрофона, готова за реакцията на Райм, но остана изненадана, като го чу да казва:
- Добре, Амелия. Зарежи това. Попитай я какво е станало, като са дошли.
Момичето обясни как го е ритнала и е избягала в един съседен тунел.
- Ритнах го отново - каза тя е леко задоволство. - Изритах му ръкавицата. Той се ядоса и почна да ме души. Той...
- Без ръкавица ли? - изкрещя Райм.
Сакс повтори въпроса.
- Да - отвърна Монеле.
- Отпечатъци, чудесно! - изкрещя развълнувано Райм. - Кога е станало? Преди колко време?
Монеле смяташе, че преди час и половина.
- По дяволите - измърмори Райм. - Отпечатъците върху жива кожа се задържат един час, в най-добрия случай деветдесет минути. Умееш ли да сваляш отпечатъци от кожа, Амелия?