Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- И да те измия.
- Не.
- Спретни се малко за пред хората, Линкълн.
Накрая Райм склони:
- Добре.
- И да сменим тази пижама, какво ще кажеш?
- Че какво ѝ има?
Това също означаваше съгласие.
Сега, вчесан и обръснат, облечен с джинси и бяла риза, Райм се правеше, че не обръща внимание на образа си в огледалото, което болногледачът държеше пред него.
- Махни го.
- Забележително подобрение.
Линкълн Райм изпръхтя подигравателно.
- Ще се разходя, докато се върнат - обяви той и отпусна глава върху възглавницата.
Мел Купър го изгледа озадачено.
- В главата си - поясни Том.
- В главата ли?
- Представям си, че се разхождам - продължи Райм.
- Ама че фокус - възхити се Купър.
- Мога да се разходя из всеки квартал, без да рискувам да ме нападнат бандити. Да обиколя някоя планина, без да се уморя. Да изкача Еверест, ако поискам. Да погледам витрините по Пето авеню. Разбира се, не е задължително нещата, които видя, да са там в действителност. Но какво от това? Звездите също не са там, където ги виждаме.
- Става по-трудно - оплака се Селито.
- Не е сигурно - отвърна му Райм.
Селито, Банкс и Сакс току-що се бяха върнали от стария обор.
- Бельо, луната и листо - песимистично каза Банкс. - Не е като карта на пътищата.
- И пръст - напомни Райм за любимата си улика.
- Имаш ли някаква представа какво означават? - попита Селито.
- Още не.
- Къде е Полинг? - промърмори детективът. - Още не ми се е обадил.
- Не съм го виждал.
На вратата се появи нов силует.
- Ето ме, от плът и кръв - изпя новодошлият с мекия си баритон.
Райм кимна на високия слаб мъж да влезе. Изглеждаше мрачен, но по лицето му неочаквано се разля топла усмивка. Тед Добинс представляваше целия личен състав на Психологическия отдел на нюйоркската полиция. Беше преминал обучение в Куонтико заедно със бихевиористите на ФБР и имаше дипломи по криминология и психология.
Обичаше да слуша опера и да гледа футбол. Когато излезе от кома след нещастния случай, Линкълн Райм бе заварил Добинс да слуша „Аида“ на уокмен до леглото му. През следващите три часа той проведе първата консултация на паралитика.
- Добре, я да си спомня какво пише в дебелите книги за хора, които не вдигат телефона, когато ги търсят.
- Прави ми психоанализа после, Тери. Чу ли за нашия убиец?
- Малко - отвърна Добинс и огледа Райм от глава до пети. Не беше завършил медицина, но имаше завидни познания по психология. - Добре ли си, Линкълн? Изглеждаш малко възбуден.
- Поработих малко повече от необходимото днес. А едно време дори не дремвах. Да знаеш какъв мързеливец съм станал.
- Да, прав си. Звънеше ми в три през нощта, за да ме питаш за някой престъпник, и недоумяваше как може оше да съм в леглото. Какво има? Искаш да му съставя профил ли?
- Каквото и да ни кажеш, ще е от полза.
Селито набързо разказа на Добинс за убийствата. Психологът (доколкото Райм си спомняше) никога не си водеше записки. Как ли успяваше да побере всичко чуто в обраслата си с тъмночервена коса глава?
Добинс се приближи до таблицата на стената. Поразгледа я, докато слушаше разказа на детектива. В един момент го прекъсна:
- Жертвите, жертвите... Всички са били под земята. Едната заровена, другите в мазе и в подземен обор.
- Точно така - потвърди Райм.
- Продължавай.
Селито продължи с подробностите около спасяването на Монеле Гегнер.
- Добре, добре - каза разсеяно Добинс.
Обърна се отново към стената. Протегна се и се загледа в оскъдните сведения за Извършител 823.
- Кажи още нещо за твоята идея, Линкълн. За това, че се увлича по старите неща.
- Не знам с какво може да ни послужи този факт. Засега всичките улики, които ни оставя, са свързани с историята на Ню Йорк. Строителни материали от началото на века, оборите, парната система...
Добинс внезапно пристъпи напред и посочи таблицата:
- Хана, кажи за Хана.
- Амелия - подкани я Райм.
Сакс разказа, че престъпникът нарекъл Монеле „Хана“.
- Жертвата каза, че името сякаш му харесвало. Освен това ѝ говорил на немски.
- И е поел доста голям риск, за да я отвлече, нали? - отбеляза Добинс. - С таксито на летището е било съвсем безопасно за него. Но да се крие в пералното помещение... Изглежда, непременно е искал да отвлече немкиня.