Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Къде са подхвърлените улики?
- Не ги виждам.
Напред и назад. Пет минути. Шест, седем.
- Може този път да не е оставил - предположи Сакс. - Може Монеле да е последната жертва.
- Не - заяви убедено Райм.
Очите ѝ се спряха на една отразена светлинка зад един от стълбовете.
- В този ъгъл има нещо... Да, те са.
- Снимай ги, преди да ги пипнеш.
Сакс направи снимка, после вдигна парче бял плат с моливите.
- Женско бельо. Мокро.
- Има ли сперма?
- Не знам - отвърна тя. Чудеше се дали няма да я накара да го помирише.
- Освети го с „Полилайт“-а. Белтъците флуоресцират.
Сакс включи апарата и освети плата. Нищо не светна.
- Не.
- Прибери го, в найлон. Какво още има?
- Листо. Дълго, тънко, с остър връх.
Беше откъснато отдавна - изсъхнало и кафяво.
Райм въздъхна:
- В Манхатън има около осем хиляди растителни вида. Няма да ни е много полезно. Какво има под листото?
„Защо мисли, че има още нещо?“
Действително имаше. Парченце хартия. Чисто от едната страна. От другата бяха напечатани фазите на луната.
- Луната ли? - промърмори Райм. - Някакви отпечатъци? Напръскай го с нинхидрин и го освети.
„Полилайт“-ът не показа нищо.
- Няма друго.
Райм се замисли за момент, после попита:
- Върху какво бяха поставени уликите?
- О, не знам.
- А трябва да знаеш.
- Ами на земята - отвърна инатливо тя. - Пръст. На какво друго да стоят?
- Като останалата пръст наоколо ли е?
- Да.
После я погледна по-внимателно. По дяволите, беше различна.
- Е, не съвсем, с различен цвят е.
„Как винаги познава?“
- Събери я, в хартиен плик.
Сакс се зае със задачата.
- Амелия?
- Да?
- Той не е там - увери я Райм.
- Предполагам.
- Долових безпокойство в гласа ти.
- Нищо ми няма. Душа въздуха. Мирише на кръв, плесен и афтършейв.
- Същият ли?
- Да.
- Откъде идва миризмата?
Сакс задуши въздуха, започна да обикаля, все същата игра около майското дърво. Миризмата я заведе до един друг стълб.
- Тук, тук е най-силна.
- Къде е това „тук“, Амелия? Ти си моите крака и очи, не забравяй.
- При един от дървените стълбове. Като онзи, за който бе завързана жертвата. На около пет метра от него.
- Значи може да е стоял до него. Илга ли някакви отпечатъци?
Сакс го напръска с нинхидрин и го освети.
- Не, но мирише много силно.
- Откърти парченце от стълба, оттам, където миризмата е най-силна. Има един инструмент в куфара. Черен. Портативна бормашина. Вземи бургията за събиране на проби - прилича на обикновените, но е куха - и я монтирай. Има едно ключе...
- Знам, работила съм с бормашина.
- Я виж ти!
Сакс откърти парченце от стълба с бормашината. Избърса потта от челото си.
- В найлон ли да го прибера?
Райм отговори утвърдително.
На Сакс започна да ѝ прилошава, наведе глава и си пое дълбоко-въздух. „Много е задушно тук.“
- Има ли нещо друго? - осведоми се Райм.
- Не виждам друго.
- Браво, Амелия! Идвай и донеси съкровищата си.
16.
- Внимавай! - изкрещя Райм.
- Специалист съм в тази дейност.
- Ново ли е, или старо?
- Шшшт.
- За Бога, Том. Ножчето старо ли е, или ново?
- Не дишай... Готово. Гладко като бебешко дупе.
Процедурата не бе криминологична, а козметична.
Първото бръснене на Райм за седмицата. Том бе измил и сресал и косата му.
Преди половин час, докато чакаха Сакс и новите улики, Райм отпрати Купър от стаята. Не искаше да присъства, докато Том завира катетъра в пикочния му мехур. След като свърши с процедурата, болногледачът огледа критично работодателя си.
- На нищо не приличаш. Даваш ли си сметка?
- И какво от това? Не ме интересува.
Но изведнъж си даде сметка, че го интересува.
- Какво ще кажеш за едно бръснене? - предложи младежът.
- Няма да има време.
Всъщност Райм се опасяваше, че ако доктор Бъргър го види така нагизден, няма да иска да му помогне в самоубийството. Разрошеният пациент бе по-подходящ.