Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Ще се оправиш, миличка, ще се оправиш, всичко свърши.
14.
От кабинета, който се намираше в един небостъргач в централен Манхатън, се виждаше целият Ню Джърси. Поради замърсения въздух залезът изглеждаше неповторимо красив.
- Трябва да го направим.
- Не може.
- Трябва - повтори Фред Делрей и отпи от кафето си (още по-лошо от онова, което съвсем наскоро бе имал неудоволствието да опита в компанията на Мазния). - Вземи им случая. Ще го преживеят.
- Случаят е от компетенцията на местните органи на реда - възрази началникът на манхатънското управление на ФБР. Беше принципен мъж и никога не работеше под прикритие, защото отдалеч си личеше, че е агент на ФБР.
- Не е. Само го водят за местен случай. Но зад него стои нещо много по-голямо.
- Не ни достигат осемдесет души заради конференцията.
- Случаят е свързан с нея. Сигурен съм.
- Дай тогава да съобщим на охраната на ООН. Да предупредим... О, не ме гледай така.
- ООН? Охрана? Някой наричал ли те е досега „суперсмотаняк“?... Били, не виждаш ли какво става? Тазсутрешното убийство. Ръката с оглозган пръст, която се подава от земята. Това е дело на психопат.
- Полицията ни държи в течение. Могат да се обадят в Психологическия ни отдел, ако им потрябва съвет.
- О, Исусе Христе на кръста! „Да се обадят на психологическия“ ли? Ние трябва да заловим този касапин, Били. Да го заловим. Не да му правим психоанализа.
- Разкажи пак какво каза информаторът ти.
Делрей усети, че ледът се разтапя. Нямаше да позволи отново да се стегне. Побърза да каже на началника си за информацията, която имаше за Мазния и Джаки в Йоханесбург или Монровия. Намекна, че тази седмица се подготвя нещо на някое летище в Ню Йорк. Нещо, достатъчно сериозно, за да накара трафикантите на оръжие да отложат пратка.
- Това е той. Няма кой друг да е - заключи Делрей.
- Полицията е вдигнала силите за бързо реагиране.
- Не и тези за борба с тероризма. Проверих. Никой от „Борба с тероризма“ не е чул нищо. За полицията „броят на мъртвите туристи е равен на отрицателния отзвук в пресата“. Искам този случай, Били.
И Фред Делрей произнесе думата, която не беше казвал от осем години като таен агент:
- Моля те.
- На какво основание да ти прехвърля случая?
- О, що за въпрос? Я да видим. Имаме си нов хубав план за борба с тероризма. Но това не ти стига, искаш нещо по законен ред? Ето ти законност. Има извършено престъпление на международно летище. Отвличане. Този мръсник с таксито ще повлияе отрицателно на международната търговия. Защо да се занимаваме с такива глупости, Били?
- Ти май не ме слушаш, Делрей. Знам полицейския кодекс наизуст. И ако ще поемаме случая в свои ръце, искам да знам как да го обясня на хората и как да успокоя страстите. Защото запомни, че след залавянето и осъждането на престъпника ще продължим да работим заедно с полицията. Нямам никакво желание да се опълчвам срещу тях, дори да съм по-силен. Така или иначе, Лон Селито е достатъчно способен детектив.
- Та той е само лейтенант - изпухтя презрително Делрей.
Свали цигарата от ухото си и я помириса.
- Джим Полинг е наблюдател.
Делрей се отдръпна с престорен ужас на лицето:
- Полинг? Малкият Адолф? Този грубиян? Самият Полинг?
Началникът не отговори на тези нападки. Задоволи се само да каже:
- Селито е добър детектив. Работи наистина яко. Участвал съм с него в няколко акции срещу организираната престъпност.
- Убиецът сее трупове наляво и надясно, а ти си мислиш, че това детективче ще се справи само.
- Какво искаш да кажеш?
- В града гъмжи от сенатори. Конгресмени, държавни глави. Мисля, че тези хора, които отвлича сега, са само за упражнение.
- Това го кажи на Психологическия отдел, не на мен.
- Подушвам го. - Делрей докосна дългия си нос.
Началникът изпухтя раздразнено:
- Надежден ли е информаторът?
Делрей трудно можеше да си представи Мазния като надежден информатор.
- Той е нещастник. Но неговият човек, Джаки, го е научил от надежден източник.
- Виждам, че искаш случая, Делрей. Разбирам те.
Началникът произнесе последните думи с известна симпатия. Защото знаеше какво точно стои зад молбата на Делрей.
Още като бруклинско хлапе Делрей си бе мечтал да стане ченге. Без значение какво, стига да се занимава по двадесет и четири часа на ден с полицейска работа. Но скоро след като постъпи във ФБР, той откри истинското си призвание - агент под прикритие.