Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Все по-често се стигаше до ръкопашни схватки, ала и в тях таределите имаха преимущество. Макар че по физическа сила един демон се равняваше на двама елфски воини, магичните способности на елфите бяха предимство. Не само магьосниците умееха да заплитат заклинания, които караха демоните да се препъват и да падат или ги зашеметяваха и объркваха, но и в много от оръжията имаше магия, за да подсили ефекта им. Мечове оставяха след себе си горящи рани или пораждаха ужасяваща болка, убийствени зелени огньове се сипеха върху нападателите от кулите на смъртта, построени миналия месец. В края на краищата демоните щяха да завладеят и тази позиция, но щяха да заплатят невъобразима цена.
Прилепите се стрелнаха надолу. При предишните атаки се бяха удряли в горната част на стената, опитвайки се да създадат пролука, през която пълзящите — както Ларомендис бе кръстил напиращите долу демони, опитващи се да се покатерят по стените като паяци — да я прехвърлят. На няколко пъти прилепите прелитаха над стената и попадаха във вътрешния двор, очевидно с цел да организират атака в тила на защитниците, но специални „хвърковати“ отряди, съставени от опитни войници, ги изтребваха веднага.
Кулите на смъртта откриха огън по приближаващите се прилепи и Ларомендис отправи натам изпълнен с възхищение поглед. Некромантията бе толкова тъмно изкуство, че нито един уважаващ себе си магьосник не би признал интереса си към него, ала това причудливо изобретение надхвърляше дори зловещите постулати на некромантите. Вероятно бяха открили чертежите за тези ужасяващи, сеещи смърт машини в забранените томове в подземията на регента.
Огромните черни кули се издигаха покрай стената и на върха на всяка имаше кристал, толкова черен, че сякаш пиеше светлината. Нищо не се отразяваше в гладката повърхност на кулите, всяка от тях пулсираше от зла енергия и можеше да изстрелва унищожителни зеленикави снопове, които поваляха прилепите в небето. Достатъчно бе зелената светлина да се доближи до демоните, за да започне да смуче от странната им енергия. Летящите твари замираха във въздуха и после падаха мъртви на земята. Тези, които успяваха да избегнат сноповете, биваха изтребвани от воините по стените.
Това без съмнение бе най-жестокото сражение в цялата война. Полагаха всички възможни усилия да задържат противника извън стените колкото се може по-дълго, докато Седемте звезди бъдат прехвърлени през транслокационния портал в центъра на града.
Един „пълзящ“ демон изкатери стената толкова бързо, че почти изненада Ларомендис. Той завъртя дясната си ръка, но лъчът, бликнал от пръчката, не уцели чудовището. Ларомендис замахна с кинжала към шията му. Все едно че го заби в дънер на дърво, ала дори плитката рана бе достатъчна, за да причини ужасяваща болка, и демонът политна назад, като повали и друг със себе си. Ларомендис се огледа. Прилепите прехвърляха енергийната бариера с тревожно темпо.
— Не можем да издържим още дълго — изпъшка той.
Един ветеран наблизо изсумтя и Ларомендис предположи, че с това изразява съгласието си. Войникът бе твърде погълнат от задачата да реже главата на сграбчения в хватката му прилеп. Освен това, изглежда, не забелязваше зейналата в рамото му рана, макар че от нея шуртеше кръв.
— Някой да го превърже! — извика Ларомендис. — Аз ще ги задържа!
И промълви едно заклинание, запазено тъкмо за случай като този. Във въздуха се появи причудливо същество — кралска птица на гнева. С почти двайсет стъпки размах на крилата и сякаш излята от ярост и мускули. Ноктите й бяха толкова остри, че можеха да разкъсат гръден кош, а човката толкова яка, че би могла да пробие дори метална броня, каквито носеха катерещите се по стената демони. Илюзията бе невероятно истинска и демоните се сепнаха. Ларомендис не искаше повече: насочи пръчката към най-близкия и прати смъртоносен лъч право в лицето му. Демонът изкрещя и падна назад.
Картината бе толкова страховита, че някои от защитниците също се отдръпнаха. Птицата на гнева бе един от най-ужасните хищници на всички планети, управлявани от Клановете на Седемте звезди, а илюзията на Ларомендис бе толкова жива, че можеха дори да подушат миризмата на мърша от зейналата човка, да усетят размахването на крилете и да видят трепкащите по края на перата й светлинки. От ноктите на чудовището капеше кръв, очите му пламтяха от гняв и омраза. Привидението щеше да се задържи поне още минута, преди бавно да се разпадне и да изчезне.
Магьосникът отново насочи пръчката и поредният демон рухна от стената.