Знакът на Атина

Пърси опита да помисли. Имаше чувството, че летаргията на пленените морски създания е заразна.

— Казвате, че Гея им е дала идеята да унищожат Рим?

— Е — поколеба се той, — плановете на мама са многопластови като самата земя, както знаете. — Той се засмя. — Земята има пластове, плановете й също! Има логика в това, не мислите ли?

— Аха — съгласи се Пърси. — И планът й е…

— Е, тя обяви награда за главите на една група герои — каза Форкис. — На нея не й пука кой ще ги убие, стига някой да го направи. Всъщност каза, че двама й трябват живи, едно момче и едно момиче. Тартар само знае защо. Така или иначе, близнаците са готови със сценария за малкото си представление и се надяват да примамят тези герои в Рим. Мисля, че затворникът в делвата им е приятел или нещо подобно. Или май смятат героите за достатъчно глупави, че да потърсят Знака на Атина в териториите им.

Форкис сръчка Франк в ребрата.

— Това обаче е невъзможно, нали?

— Да — засмя се нервно Франк. — Ха-ха. Това би било наистина глупаво, защото…

Форкис присви очи.

Пърси пъхна ръка в джоба си и стисна Въртоп. Дори този изкуфял морски бог трябваше да знае, че те са героите, които майка му търси.

Форкис обаче само се ухили и отново сръчка Франк.

— Прав си, сине на Марс. Няма смисъл да обсъждаме това. Дори ако героите намерят картата в Чарлстън, никога няма да стигнат до Рим.

— Да, КАРТАТА В ЧАРЛСТЪН — повтори на висок глас Франк и погледна към Пърси, за да е сигурен, че приятелят му не е пропуснал информацията. Това беше толкова очевидно, че Форкис можеше да размаха карта с надпис: ЖОКЕР.

— Но стига вече с образователната програма! — каза Форкис. — Платили сте си за ВИП обиколката. Ще ми позволите ли да я довърша? Не мога да ви върна трите денария за входа, знаете го.

Пърси не искаше да гледа още фойерверки, димни колелца във формата на понички или депресирани морски създания. Когато обаче погледна към Франк, реши, че ще е по-добре да забавляват морския бог, поне докато намерят тренер Хедж и не стигнат до изхода. Освен това можеше да изтръгнат още информация от Форкис.

— А може ли — попита Пърси — да ви питаме още нещо след края на обиколката?

— Естествено! Ще ви кажа всичко, което трябва да знаете. — Форкис плесна два пъти с ръце. На стената, под яркочервения надпис, се появи нов тунел, който водеше към друг аквариум. — Насам! — каза богът и припна към тунела.

Франк се почеса по главата.

— Трябва ли? — обърна се той към приятеля си.

— Няма как — отвърна Пърси, — да вървим.