Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Нямаше да стане нищо, реши Пърси. Хиляди пъти се бе потапял под водата. Тя бе неговият дом.
Сърцето му обаче затупка бясно. Спомни си как бе потънал в леденото мочурище в Аляска и как черната кал бе покрила очите, носа и устата му.
Форкис спря по средата на тунела и разпери ръце.
— Красива изложба, а?
Пърси опита да се разсее, като фокусира вниманието си върху детайлите. В единия край на аквариума, сред гора от изкуствени водорасли, имаше пластмасова захарна къщурка в реални размери. От комина й излизаха мехурчета. В срещуположния край имаше пластмасова фигура на водолаз, коленичил до сандъче със съкровище, чиито капак се отваряше през няколко секунди, избълбукваше и след това отново се затваряше. По белия пясъчен под бяха пръснати стъклени топчета — толкова големи, че с тях можеше да се играе боулинг. Мяркаха се и странни оръжия като тризъбци или харпуни. Пред аквариума имаше малък амфитеатър с места за няколкостотин души.
— Какво пазите вътре? — попита Франк. — Гигантски кръвожадни златни рибки?
— Това щеше да е яко — повдигна вежди Форкис, — но не, Франк Занг, потомъко на Посейдон. Този аквариум не е за златни рибки.
„Потомъко на Посейдон“. Франк потръпна и направи крачка назад, стиснал раницата си така, сякаш бе брадва, с която щеше да замахне.
Пърси усети, че по гърлото му се спуска горчилка, подобна на сок за кашлица.
За съжаление, това бе познато чувство.
— Откъде знаете последното име на Франк? — попита той. — Как разбрахте, че е потомък на Посейдон?
— Ами — сви рамене Форкис, като се мъчеше да изглежда скромен, — имаше го в описанието на мама. Сещаш се, Пърси Джаксън. Същото, в което обявява награда за главите ви.
Пърси свали капачката от химикалката си. Въртоп незабавно се появи в ръката му.
— Не ме предавай, Форкис. Обеща ми отговори.
— След края на ВИП обиколката — кимна Форкис. — Обещах да ви кажа всичко, от което се нуждаете. Само дето вие не се нуждаете от повече информация. — Гротескната усмивка отново разкриви лицето му. — Дори да стигнете до Рим, което не е много вероятно, няма да победите братята ми, освен ако към вас не се присъедини някой бог. А кой от тях би ви помогнал? Аз имам по-добър план. Изобщо няма да си тръгвате. Ще станете мои ВИП затворници!
Пърси се стрелна напред, а Франк замахна с раницата си към главата на бога. Форкис просто изчезна.
Гласът на бога отекна от озвучителната система на аквариума и проглуши целия тунел.
— Браво! Битките са хубаво нещо. Знаете ли, мама никога не ми се е доверявала за важните задачи, но се съгласи да задържа това, което хвана. Двамата ще бъдете чудесни експонати, единствените потомци на Посейдон в плен. „Геройските ужасии“, това ми харесва! Вече имаме уреден спонсор. Ще се биете всеки ден от 11 до 13 часа и вечер от 19:00 часа.
— Ти си луд! — извика Франк.
— Не се подценявайте! — каза Форкис. — Вие ще сте гвоздеят на програмата ни!
Франк се затича към изхода, но срещна стъклена стена. Пърси хукна към другия край, но установи, че и той е в капан. Тунелът им се бе превърнал в мехур. Постави ръка на стъклото и разбра, че то се топи като лед.
Скоро водата щеше да нахлуе вътре.
— Няма да играем по свирката ти, Форкис! — извика Пърси.
— Няма проблем — гръмна гласът на бога. — Ако не искате да се биете помежду си, ще ви пращам морски чудовища. Пък и храната ще ви укроти. Скоро ще се научите да правите това, което ви се казва. Ще се влюбите в новия си дом, повярвайте ми!
Стъкленият купол над главата на Пърси се напука и започна да капе.
— Аз съм синът на Посейдон! — Пърси се опита да скрие паниката в гласа си. — Не можеш да ме затвориш във вода. Там е силата ми.
Смехът на Форкис дойде от всички страни.
— Какво съвпадение! Моята също! Пък и този аквариум е измислен, за да удържа герои. А сега ви пожелавам приятно изкарване. Ще се видим на вечеря!
Стъкленият купол се пръсна и водата нахлу вътре.
Пърси задържа дъха си, доколкото може. Когато най-сетне не издържа и вдиша от водата, всичко бе наред. Налягането не го притесняваше. Дори не се намокри. Подводните му умения не бяха засегнати.
Това беше просто глупава фобия, успокои се той. Нямаше да се удави.
След това си спомни Франк и отново се паникьоса. Освен това се почувства виновен. Толкова се бе страхувал за себе си, че бе забравил факта, че приятелят му е само далечен потомък на Посейдон. Франк не можеше да диша под вода.