Обединени от божества

Слаб проблясък и купчина изпълнила бронята прах потвърдиха, че действително не се сражаваха със създания от плът и кръв. Копие полетя към Миранда. Момичето се хвърли настрани. Друг войник вдигна оръжието си в опит да я удари, преди да се е изправила на крака. Мин се хвърли към ездача, стискайки въоръжената му ръка яростно и размахвайки криле, за да го отскубне от седлото. Той започна да се бори с дракончето, в един момент откъсвайки няколко люспи.

Втори войник понечи да атакува девойката, преди последната да се е вдигнала. Проблесна метал и един от кинжалите на Дезмър щръкна от врата на близника. Падайки на земята, бронята вече бе празна. Белокосият притича до кухите доспехи, прибирайки си камата, както и въоръжавайки се с копието. Мин успя да повали своя ратник от седлото и го довърши с огнена струя.

Оставаха четирима войници. Дезмър и Миранда се извърнаха към тях.

Близниците насочиха вниманието си към непосредствените си противници, игнорирайки другия. Преди да са осъзнали грешката си, Лейн бе сразил двама. Оставащите ратници се извърнаха към боеца. Появиха се половин дузина други, преди Дезмър и Миранда да се възползват от ситуацията. Мин блъвна огън, за да ги задържи на разстояние, но войниците бързо се одързостяваха. Край бойното поле, напълно игнорирана от ратниците, стоеше Избраната. Бе кръстосала ръце, сякаш раздразнена от чакането.

— Помогни ни! — примоли се девойката.

— Не виждам защо изобщо си правите труда. Би трябвало да спрете незабавно — изрече създанието.

Думите й действително бяха последвани, но не от онези, към които бяха предназначени. Настъпващите войници спряха и се отдръпнаха. Привидно невпечатлена от събитието, жената продължи.

— Ние сме Избрани. Вие сте смъртни. Когато _се_ изправите срещу изпитанията, които _ние_ трябва да преодолеем, смъртта е единственият възможен резултат. Ако оцелеете в тази битка или в някоя от последващите, това ще се дължи на благоразумието ни. Всяко дело, сторено да запазим живота ви, ни разсейва от истинската ни цел. Най-полезното нещо, което бихте могли да сторите, е сами да сложите край на всичко, за да ни спестите допълнително бавене. Насочете оръжията към себе си — нареди тя.

Близниците се подчиниха. Бяха изтеглени мечове и забити в гърдите, от които произтичаха държащите ги десници. Миранда наблюдаваше със зяпнала уста. Дезмър се почеса по главата, сетне сви рамене, взе трите откъснати люспи, предаде ги на Миранда и улови три от обезездачените коне. Мин се задоволи да приседне на задни лапи, а Лейн изглежда се интересуваше повече от това да скрие броните под снега, отколкото да задава въпроси.

— Какво стана? Какво им направи? — запита девойката. Объркването се плискаше в главата й, докато прибираше люспите в торбата.

Както можеше и да се очаква, новоприсъединилата се нямаше намерение да й отговаря. Дезмър доведе един кон до Миранда. Стискайки зъби и поклащайки глава, девойката се настани на седлото, все още лишена от отговор. Полуелфът предложи юздите на втория кон на жената. Тя протегна ръка, но наместо да ги поеме, хвана един косъм от гривата и го отскубна.