Обединени от божества

Създанието откъсна клон и го хвърли в гаснещия огън. Прие пламенливата си форма и отново се настани сред жаравата.

— Не! Не… Той не е като теб! Той… Прекарал е твърде много време сред нас. Дори не вярва, че е Избран. Не вярва, че Избраните съществуват. Покварил се е, развален от нашия начин на мислене — рече девойката, надявайки се да убеди жената като сподели гледната й точка на отврата.

— Наясно съм с казаното от него. Наблюдавах го от напускането му на пещерата. Той те лъже, несъмнено в опит да се отърве от теб.

Миранда отчаяно се огледа. Това не можеше да се случи. Това бяха воините, които трябваше да спасят света. Сега един от тях отказваше да повярва в мястото, което заемаше, а друг отказваше да му помогне.

— Но — продължи гласът от огъня. — Самият факт, че е бил склонен да търпи присъствието ти толкова дълго, да не говорим за оказваната от него закрила, издава фундаментална… промяна в природата му, която ще трябва да бъде ликвидирана, ако се очаква той да изпълни истинското си призвание.

Тя бавно се отдели от огъня и прие човешката си форма. Оставащите пламъци бяха всмукани в нея. Жената закрачи целенасочено в посоката на останалите. Миранда се погрижи да прикрие огнището. Мин дотърча при нея, за да я подкани отново.

— Мин, нещата се оказват далеч по-трудни… — каза девойката, докато поемаше на път.

Когато достигна останалите, свари Лейн и жената да вървят заедно. Дезмър ги следваше няколко крачки по-назад. Всички мълчаха. Когато забеляза Миранда, полуелфът леко изостана, за да тръгнат редом.

— Хубава двойка са, нали? — тихо каза белокосият. — Досега единственото сторено от нея бе да ми нареди да заема по-съответстваща ми позиция. Оценявам хората, които не крият истинския си характер отначало. Пести време.

— Къде отиваме? — запита момичето.

— В друго убежище. Все още ни предстои известен път. Разбира се, то е доста по-малко. Едва побира Лейн и мен. С теб, дракончето и новата сладурана ще ни е малко тесничко — отбеляза той.

— А след това?

— Първо да стигнем в убежището. Озовем ли се вътре, ще се заемем с последващото планиране. Като стана дума за това, имам няколко въпроса, върху които би могла да хвърлиш известна светлина.

— Очаквах нещо подобно — каза Миранда.

— Спомена, че Епидим използвал същата алебарда като жената. Онзи с алебардата беше Ардън, не Епидим — отбеляза Дезмър.

— Ардън _е_ Епидим — рече девойката.

— Не… Как би могъл? Убедена ли си в това? — запита белокосият със съмнение.

— Ако онзи скот, който се опита да ме убие в мините, е бил Ардън, да. Прекарах последните две седмици в опит да не го допусна в ума си.

— Да не го допуснеш в ума си… значи се е опитвал да разчете съзнанието ти? — запита Дезмър, внезапно далеч по-заинтригуван.

— Разчете е твърде внимателен израз. Опитваше се да си пробие път с груба сила. Опитваше се да го вземе за себе си — потръпна девойката.