Обединени от божества

— Не искаш да узнаеш — рече той. Откровеността на гласа му бе предупреждение.

— Би трябвало вече да си ме опознал. Кажи ми.

Дезмър въздъхна тежко.

— Ще обтегне отношенията ни. Би било лъжа да река, че не съм се привързал към теб по време на съвместната ни работа. Бих предпочел отношенията ни да се запазят така.

— Дезмър, двамата с Лейн се опитвате да получите пари за главата ми в продължение на почти година, а въпреки това оставате най-близките ми съюзници — изтъкна Миранда.

— Да, обратите на съдбата и случайностите често ни поставяха в ролята на закрилници — съгласи се той.

— Ако съм могла да ви се доверя въпреки факта, че _зная_ за лошите ви намерения, какво би било в състояние да «обтегне отношенията ни»?

— Ще се изненадаш.

— Само ако ми кажеш — каза девойката, започвайки да губи търпение.

— Лейн? — изрече той, повишавайки леко глас.

— Кажи й — отбеляза малтропът.

Дезмър отново въздъхна.

— Планът беше да получим пълната сума и да предадем теб и меча. Тогава Лейн щеше да последва пратеника и да те отрови — обясни Дезмър. В думите му не се долавяше оправдание, единствено очакване на реакцията, която знаеше, че ще последва.

Миранда спря. В продължение на няколко мига не каза нищо. Лейн и другата Избрана продължиха напред. Дезмър спря след няколко крачки и се обърна към нея.

— Предупредих те.

— Това е… как сте могли да…? — заекна девойката.

— Наистина ли е толкова по-лошо от това просто да те предадем? Вършехме го с ясното разбиране, че нямаше да издържиш дълго, след като сме те предали. Отровата щеше да означава бърза смърт, далеч по-добра от всичко, което би те очаквало.

— Все още ли планирате да ме убиете?

— Въпреки очевидната му нерационалност, бе взето решение съществуването ти да продължи до естествения му край.

— Е, радвам се, че… — поде тя.

Прекъсна я иззвънтяването на измъкнат от ножницата меч. Лейн бе опрял върха на оръжието си до врата на другата Избрана.

— Опиташ ли това отново, ще сторя нужното, за да те убия.

— Казаното от женската е истина. Наистина си бил покварен. Не си едно от тези _неща_. Достойно е двамата с теб да съединяваме съзнанията си, вместо да се унижаваме до тяхното ниво с език. Заплашването на живота ми издава голяма степен от това, което са ти причинили. Показва, че тези лишени от разсъдъчност, примитивни диваци са съумели да те инфектират с темперамента си. Загатването, че изобщо бих могла да бъда убита, показва невежеството и умствената немощ, които си придобил, за да живееш сред тях. Това ще приключи тук. Ако не оставиш тези скотове и не се присъединиш към мен, за да изпълним ориста си, ще излекувам привързаността ти към тях по най-елементарния възможен начин.

— Това спокойно може да се приеме като най-изтънчената смъртна заплаха, която някога съм получавал — вметна Дезмър.

Ушите на малтропа потръпнаха.

— Не разполагаме с време за това. Открити сме — рече той.