Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 89
Перейти на страницу:

— Например, мис Кентън, въпреки че съдовете се мият не по-зле от друг път, забелязах, че са поставени върху лавиците по начин, който, макар и на пръв поглед да не изглежда опасен, след време може да доведе до повече счупвания от необходимото.

— Нима, мистър Стивънс?

— Да, мис Кентън. Освен това малката ниша пред трапезарията не е била почиствана скоро. Ще ме извините, но има още някои дреболии, които бих могъл да изброя.

— Не е нужно, мистър Стивънс. Както ме посъветвахте, отново ще проверя работата на новите момичета.

— Подобно недоглеждане не е в стила ви, мис Кентън.

Тя погледна встрани и на лицето й се появи същото изражение — сякаш се опитваше да разбере нещо, което съвсем я е объркало. Ала вече не изглеждаше толкова разстроена, по-скоро изтощена. После затвори бюфета, промърмори: „Извинете, мистър Стивънс“, и излезе.

Какъв е смисълът от тези безконечни размишления какво би могло да се случи, ако в еди-коя си ситуация съм действал еди-как си? Така човек направо може да се побърка. Лесно е да се говори за „повратни моменти“, само че от позицията на отминалото време. И естествено, когато днес се обръщам назад, подобни мигове наистина могат да ми се сторят повратни и безкрайно ценни за живота ми, но, разбира се, тогава не съм разсъждавал така. Сякаш съм имал на разположение безброй дни, месеци и години, в които да изглаждам недоразуменията с мис Кентън; цял наниз от бъдещи възможности да поправя последиците от някое спречкване. Определено нищо не ми подсказваше, че такива на пръв поглед дребни случки ще направят мечтите ми безнадеждно неосъществими.

Май прекалено започнах да се самоанализирам и да разглеждам нещата все от мрачната им страна. Сигурно защото вече е много късно, а и изпитанията, на които бях подложен тази вечер, си казват думата. Да не говорим, че сегашното ми настроение навярно е свързано и с факта, че утре — стига да си осигуря бензин от местния гараж, което Тейлърови ме уверяват, че ще стане — някъде около обяд трябва да пристигна в Литъл Комптън и по всяка вероятност да видя отново мис Кентън след толкова години. Разбира се, няма никаква причина да предполагам, че тонът на срещата ни ще излезе от рамките на обичайната приветливост. Дори очаквам разговорът ни — като изключим краткия обмен на информация от личен характер, напълно в реда на нещата при подобни обстоятелства — да бъде с предимно професионална насоченост. Искам да кажа, че аз ще трябва да разбера дали сега, щом по всичко личи, че бракът на мис Кентън така трагично се е разпаднал и е останала без дом, тя проявява желание да се върне на старата си служба в Дарлингтън Хол. Може би тук е мястото да спомена, че след като тази вечер отново препрочетох писмото й, започна да ми се струва, че съм вложил по-дълбок смисъл в някои нейни редове, отколкото би било разумно. Но продължавам да твърдя, че отделни пасажи съдържат нещо повече от носталгичен копнеж, особено в изречения като: „Толкова обичах гледката от спалнята на втория етаж, откъдето се виждаха моравата и хълмовете в далечината.“

Ала за пореден път се питам какъв е смисълът от тези догадки за настоящите желания на мис Кентън, когато още утре ще мога да ги разбера лично от нея самата. Да не говорим, че доста се отклоних от тазвечершните събития. А последните няколко часа се оказаха доста изтощителни. Човек би си помислил, че след като се наложи да изоставя форда на самотен хълм и да се спусна до селото почти в пълен мрак без никакъв път, съм се преборил с достатъчно неудобства за една вечер. И сигурен съм, че любезните ми домакини, мистър и мисис Тейлър, никога съзнателно не биха ме подложили на подобно изпитание. Но факт е, че щом седнах да вечерям на масата им и неколцина техни съседи минаха да ги навестят, пред мен се зареди безкраен низ от неприятности.

Стаята в предната част от долния етаж очевидно служеше на мистър и мисис Тейлър едновременно за трапезария и дневна. Помещението бе уютно и почти изцяло заето от голяма, грубо издялана маса, каквато човек очаква да види в къщата на някой фермер. Повърхността й не беше лакирана и носеше следи от най-различни ножове. Виждах ги съвсем ясно, въпреки че седяхме на слабата жълтеникава светлина от газената лампа на полицата в ъгъла.

— Не че нямаме електричество в селото, сър — отбеляза мистър Тейлър и кимна към лампата. — Но стана някаква авария и вече два месеца сме без ток. Да ви кажа честно, не ни липсва много. Тук има няколко къщи, които никога не са били електрифицирани. Газта дава по-топла светлина.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)