Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 89
Перейти на страницу:

— Що се отнася до мен, мис Кентън, мисията ми няма да бъде завършена, докато не направя всичко, каквото мога, за да постигне моят господар големите цели, които си е поставил. Денят, в който работата на негова светлост е завършена, денят, в който той може да почива на лаврите си, спокоен, че е сторил всичко, което някой изобщо би могъл да иска от него, само в този ден, мис Кентън, аз ще мога да се нарека според определението ви доволен човек.

Навярно думите ми леко я озадачиха; а възможно е по някаква причина и да не й харесаха. Във всеки случай настроението й рязко се промени и разговорът ни бързо изгуби личния оттенък, който беше започнал да придобива.

Скоро след това престанахме да се срещаме на чаша какао в стаята й. Дори съвсем ясно си спомням последния път, в който се видяхме там. Исках да обсъдим заедно подробностите около една предстояща среща — на видни шотландски първенци през уикенда. Вярно е, че дотогава имаше цял месец, но ние винаги отрано разговаряхме за такива събития. Та тази вечер специално бях започнал да изброявам различни моменти, които биха могли да представляват проблем за нас, когато усетих, че мис Кентън почти не участва в разговора, и след малко вече бях съвсем сигурен, че мислите й са другаде. Няколко пъти дори подметнах: „Къде сте, мис Кентън?“, особено ако подхващах по-сериозна задача. В тези случаи успяваше да се съсредоточи за малко, ала само след секунди долавях, че вниманието й отново се е отклонило. След като известно време говорех само аз, а тя периодично отронваше по някое „Разбира се, мистър Стивънс“ или „Напълно съм съгласна, мистър Стивънс“, най-после казах:

— Съжалявам, мис Кентън, но не виждам смисъл да продължаваме. Вие очевидно не дооценявате сериозността на разговора ни.

— Извинявайте, мистър Стивънс — отвърна тя и леко се поизправи на стола. — Просто малко съм уморена тази вечер.

— Напоследък постоянно сте изморена, мис Кентън. По-рано нямахте навика да прибягвате до подобно извинение.

За моя изненада след тези думи изведнъж избухна:

— Мистър Стивънс, имах изключително напрегната седмица. Крайно съм изморена. Истината е, че вече от три-четири часа копнея да си легна. Аз съм много, много изморена, мистър Стивънс, толкова ли не можете да го проумеете?

Не че бях очаквал някакво извинение, но трябва да призная, че този рязък отговор ме смути донякъде. Все пак реших да не навлизаме в ненужни спорове, затова отвърнах спокойно:

— Щом се чувствате така, мис Кентън, не виждам смисъл да продължаваме с тези вечерни срещи. Съжалявам, че през цялото време не съм имал представа какво огромно неудобство съм ви създавал.

— Мистър Стивънс, единственото, което казах, е, че тази вечер съм изморена…

— Не, не, мис Кентън, напълно ви разбирам. Вие водите активен живот и тези срещи са абсолютно ненужно допълнение към товара ви. Има толкова други начини да осъществяваме необходимия професионален контакт.

— Мистър Стивънс, аз просто казах…

— Говоря съвсем сериозно, мис Кентън. Дори напоследък сам бях започнал да се питам дали не е време да прекратим с тези срещи, като се има предвид колко много удължават и без това дългите ни работни дни. Фактът, че сме се срещали тук години наред, не е причина да не потърсим друг, по-удобен начин за в бъдеще.

— Мистър Стивънс, моля ви, аз съм твърдо убедена, че срещите ни са изключително полезни…

— Но не са удобни за вас, мис Кентън. Те ви изморяват. Предлагам ви отсега нататък да си споделяме важната информация по време на нормалния работен ден. Ако не успеем да се намерим, можем да си оставяме писмени съобщения на вратите. Това ми се струва идеалното решение. А сега, мис Кентън, приемете извиненията ми, че ви задържах толкова дълго. Много благодаря за какаото.

Естествено — а и защо да не си го призная? — често съм си мислел как ли щяха да се подредят нещата впоследствие, ако не бях действал толкова категорично. Искам да кажа, ако бях склонил да възстановим вечерните си срещи, както на няколко пъти по-късно мис Кентън ми беше предлагала. Сега разсъждавам по този въпрос, защото в светлината на последвалите събития би могло да се допусне, че решавайки завинаги да прекратя тези срещи, може би не съм съзнавал напълно какво правя. Дори не е изключено това дребно мое решение да се е оказало повратната точка и да е тласнало нещата в посоката, която се оказа необратима.

От друга страна обаче, ако човек вземе да преравя миналото за такива „повратни точки“, току-виж започне да ги съзира навсякъде. Защото не само случката с вечерните срещи, ами и епизодът в моята стая би могъл да се нарече „повратна точка“. Какво можеше да произлезе, питам се, ако бях реагирал по-различно, когато нахлу с вазата с цветята? А нищо чудно — особено след като се случи горе-долу по същото време — срещата ми с мис Кентън в трапезарията онзи следобед, в който получи вестта за кончината на леля си, да се изтълкува и тя като поредната „повратна точка“.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)