Остатъкът от деня
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 8498194024
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
— В крайна сметка нали затова воювахме с Хитлер. Ако беше спечелил, сега щяхме да сме роби. Целият свят щеше да се състои от малко господари и милиони, милиони роби. И няма защо да напомням на никого тук, че робът не притежава достойнство. Точно за това воювахме и точно това спечелихме. Спечелихме правото да бъдем свободни граждани. И това е една от привилегиите да си се родил англичанин. Независимо кой си, независимо дали си богат, или беден, ти си роден свободен, можеш да изразяваш мнението си свободно, да избереш някого за член на парламента или да не го избереш. Ето това аз наричам достойнство, с ваше позволение, сър.
— Хайде, хайде, Хари — обади се мистър Тейлър. — Май започваш да загряваш за поредната си политическа реч.
Забележката му предизвика всеобщ смях. Мистър Хари Смит също се усмихна свенливо, но продължи:
— Сега не говоря за политика. Просто си казвам мнението. Не може да имаш достойнство, ако си роб. И стига да пожелае, всеки англичанин би могъл да го разбере. Нали за това свое право воювахме.
— Селцето ни може да ви се вижда малко и изолирано, сър — вметна жена му, — ала ние дадохме повече от необходимото във войната. Повече от необходимото.
След тези думи присъстващите станаха много сериозни, докато най-после мистър Тейлър се обърна към мен:
— Хари върши огромна организационна работа за нашия депутат. Само му дай думата и той веднага ще ти обясни всички грешки в управлението.
— Да, но този път казвах само какво е правилно в тази страна.
— Вие занимавали ли сте се с политика, сър? — попита ме мистър Андрюз.
— Не пряко — отвърнах. — И не в наше време. Може би малко повече преди войната.
— Просто се сещам за един мистър Стивънс, който преди година-две беше член на парламента. Слушал съм го няколко пъти по радиото. Говореше доста разумни неща за жилищното строителство. Но това не сте вие, сър?
— О, не — засмях се аз. Сега изобщо не съм сигурен какво ме накара да изрека следващите думи; единственото обяснение е, че сякаш бяха предизвикани от обстоятелствата, в които се намирах. Във всеки случай заявих: „Всъщност занимавах се по-скоро с външни, отколкото с вътрешни работи. Външна политика, така да се каже.“
Бях малко смутен от ефекта върху слушателите ми. Като че всички бяха завладени от силно чувство на страхопочитание. Затова добавих бързо: „Искам да ме разберете правилно. Никога не съм заемал висок пост. Ако изобщо съм оказвал някакво влияние, то е било по абсолютно неофициален път.“ Въпреки всичко възцарилата се тишина продължи още известно време.
— Извинете, сър — най-после продума мисис Тейлър, — но срещали ли сте някога мистър Чърчил?
— Мистър Чърчил ли? Наистина е идвал в къщата няколко пъти. За да бъда откровен, мисис Тейлър, ще ви кажа, че когато аз участвах в големите събития, мистър Чърчил не беше такава ключова фигура, а и не се очакваше да стане. Хора като мистър Идън и лорд Халифакс бяха по-чести посетители по онова време.
— Вие все пак сте познавали мистър Чърчил, сър? Каква чест е това!
— Аз не съм съгласен с доста от нещата, които казва мистър Чърчил — обади се мистър Хари Смит, — но няма съмнение, че той е велик човек. Сигурно е невероятно усещане да обсъждаш проблемите с такива хора.
— Вижте, трябва да повторя — рекох, — не съм контактувал много с мистър Чърчил. Както правилно забелязахте обаче, човек изпитва гордост, че е общувал с него. Като цяло, имах голям късмет и аз съм първият, който ще го признае. Добрият ми късмет спомогна да се докосна не само до мистър Чърчил, но и до други изтъкнати водачи и влиятелни личности от Америка и Европа. И като се замисля, че съм успявал да ги накарам да ме изслушват благосклонно по толкова сериозни проблеми от действителността, да, като се замисля, действително се чувствам благодарен. В края на краищата огромна привилегия е, че ми е била отредена определена роля на световната сцена, колкото и малка да е била тя.
— Извинете, че ви питам, сър — обърна се към мен мистър Андрюз, — що за човек е мистър Идън? Имам предвид, на лично ниво. Винаги съм оставал с впечатлението, че е много свестен. Човек, който умее да разговаря с всекиго, благородник и селянин, беден и богат. Прав ли съм, сър?
— Бих казал, че в най-общи линии картината е точна. Но, разбира се, не съм виждал мистър Идън отдавна, така че може да се е променил. Нещо, на което дълго време съм бил свидетел, е, че общественият живот само за броени години би могъл да промени човека до неузнаваемост.